Битка при Нервинден (1693)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Неервинден.
| Битка при Неервинден | |||
| Деветгодишна война | |||
.jpg) План на битката | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 29 юли 1693 г. | ||
| Място | Неервинден, Нидерландия | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
 | |||
| Битка при Нервинден в Общомедия | |||
Битката при Неервинден (или при Ланден) се състои на 29 юли 1693 г. в Нидерландия по време на Деветгодишната война. Това е едно от най-кървавите сражения на своето време, макар че не е решаващо за изхода на войната. То представлява триумф на военния гений на маршал дьо Люксамбур, докато неговият противник крал Уилям III се изтегля в боен ред и без паника.
Съотношение на силите[редактиране | редактиране на кода]
Броят на войниците в двете армии не е напълно изяснен поради недостиг на информация. Авторите или пропускат това, или се ограничават с изявлението, че французите били повече.[1] Цифрите, които се срещат, противоречат. Числеността на френската армия се изчислява между 40 и 70 хил. войници: 70 000 според Едуард Хейл,[2] 66 000 според Джон Чайлдс,[3] 60 000 според Жак Буланже,[4] 40 000 според Дейвид Егънбъргър[5]. Срещу тях стои съюзническа армия от англичани, холандци, бранденбургски и хановерски войници.[6] За техния брой цари по-голямо единодушие – около 50 000 души.
Ход на битката[редактиране | редактиране на кода]
Кампаниите в Нидерландия през тази война се водят с преимущество на французите, командвани от непобедения дотогава маршал дьо Люксамбур. Той вече е спечелил две сериозни победи – при Фльорюс през 1690 и при Щайнкирк през 1692 г. Кампанията от 1693 г. започва с идването на армия от 110 000 души, начело със самия Луи ХІV. Тя се разполага край Намюр. Срещу нея Уилям може да извади общо около 70 000 войници и вижда, че трудно може да се противопостави. Неочаквано френският крал отделя почти половината си войски и ги праща в Германия, при което равновесието се променя.[7] В началото Уилям не вярва, но новината се потвърждава. Люксамбур, който гневно се е противопоставил на това развитие на събитията, остава само с 60 000 войници или малко повече. И съюзниците трябва да оставят хора като гарнизони, което редуцира армията им.
Уилям заема позиции пред Брюксел – на около 20 км на юг, за да го предпазва. В това време Люксамбур превзема крепостта Юи – толкова бързо, че английският крал не може да ѝ помогне. После французите се насочват към Лиеж. Уилям изпраща там малка сила. Това се оказва трик – така маршалът отслабва още противниковата армия.[8] На 28 юли 1693 г. Люксамбур пристига при съюзническите позиции и вижда, че са добре организирани – с две реки отляво и отдясно и три села в тила им: Лаер, Неервинден и Ромсдорф. В центъра на линиите си Уилям поставя полк от френски хугеноти, напуснали Франция след отмяната на Нантския едикт и след т. нар. Драгонади. Битката се състои от три атаки на французите, първите две отблъснати. И двете страни се сражават с крайно ожесточение: Уилям пада под убития си кон и едва оцелява, докато Люксамбур също е на косъм от смъртта, спасен с тялото на собствения си син.[9] Всички главнокомандващи на френската армия – високопоставени аристократи като Конде, синът на Великия Конде, херцог дьо Шартър,[10] племенник на Луи ХІV, принц дьо Конти, също роднина на краля – те се бият в най-големите мелета и лично убиват врагове. Третата атака се оказва неотразима. Когато вижда началото ѝ, Уилям изрича прочутите си думи: „О, каква нахална нация!“[11]
Последици[редактиране | редактиране на кода]
Загубите са колосални. За един ден загиват над 20 хил. души, от които около 8 хил. французи и 12 хил. съюзници. Ранените при съюзниците също са много. С тях общият брой на жертвите им достига 19 хил. Отново обаче победените не са разгромени и могат да продължат съпротивата. Така тази битка влиза в числото на всички, за които Волтер казва, че „носели голяма слава, но малко удовлетворение... Крал Уилям винаги се оттеглял с достойнство и само след две седмици трябвало да бъде удрян отново, за да се спечели надмощие в кампанията“.[12] Същият автор находчиво казва, че за нея било по-добре да се пее De profundis, отколкото Te Deum (тоест „от бездната“ вместо „в името на Бога“).
Сражението при Неервинден не променя особено хода на войната, нито дори конкретната ситуация в Нидерландия. Уилям съумява дори с цената на поражението си да спаси Брюксел и Лиеж. Това е последният голям триумф на Люксамбур, който отнася в църквата Нотър Дам в Париж толкова знамена, че шеговито е наричан неин тепицер. Той умира в началото на 1695 г.[13] Войната завършва две години по-късно с договор, според който Луи ХІV се отказва от окупациите от времето на Реюниона, но все пак задържа важния град Страсбург.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Например Thomas Harbottle, Dictionary of battles from the earliest date to the present time, Detroit 1966, p. 173; също и Stephen Baxter, William III, London 1966, p. 313
- ↑ Edward Hale, Fall of the Stuarts and Western Europe 1678 – 1697, London 1889, p. 203
- ↑ John Childs, The Nine Years' War and the British Army 1688 – 1697: The Operations in the Low Countries, Manchester 1991, p. 233
- ↑ Jacques Boulenger, The Seventeenth Century, London 1920, p. 354
- ↑ David Eggenberger, A Dictionary of Battles, New York 1967, p. 298
- ↑ Clifford Walton, History of the British standing army 1660 to 1700, London 1894, p. 252
- ↑ Boulenger, The Seventeenth Century, p. 254
- ↑ Hale, Fall of the Stuarts..., p. 202
- ↑ Франсоа Волтер, Векът на Луи ХІV, София 2015, т. 1, с. 212
- ↑ Херцог дьо Шартър е бъдещият Филип ІІ Орлеански, регент на Франция от 1715 до 1723 г., виж Dictionnaire de l'histoire de France, sous la direction de Jean-François Sirinelli, Paris 2006, p. 642
- ↑ Boulenger, The Seventeenth Century, p. 255
- ↑ Волтер, Векът на Луи ХІV, с. 212
- ↑ Boulenger, The Seventeenth Century, p. 256