Блед (езеро)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Блед
Blejsko jezero
— езеро —
Изглед от замъка Блед
Изглед от замъка Блед
Местоположение в Словения
Дължина 2120 метра
Ширина 1380 метра
Дълбочина 29,5 метра
Блед в Общомедия

Езерото Блед (на словенски: Blejsko jezero; на немски: Bleder See, Veldeser See) е езеро в Юлийските Алпи в Горен Карнаан, област в северозападната част на Словения, в непосредствена близост до град Блед. Районът е туристическа дестинация. Езерото се намира на 35 km от международното летище „Любляна“ и на 55 km от столицата Любляна.

География и история[редактиране | редактиране на кода]

Езерото е смесено: с ледников и тектонски произход. Дължината му е 2120 метра и ширина 1380 метра с максимална дълбочина от 29,5 метра. В средата на езерото има малък остров. Езерото се намира в живописен район, заобиколен от планини и гори. Средновековният замък Блед се издига над северния бряг на езерото. Долината „Зака“ се намира в западния край на езерото.

Световните първенства по гребане през през 1966, 1979, 1989 и 2011 г. са проведени на езерото Блед.

Остров Блед[редактиране | редактиране на кода]

Остров Блед е в центъра на езерото. На острова има няколко сгради, основната от които е на поклонническата църква, посветена на Успение на Пресвета Богородица. Украсена е с останки от готически стенописи от около 1470 г. в презвитерия и богата барокова утвар.[1]

Църквата има 52 m кула и стълбище в бароков стил от 1655 г. с 99 каменни стъпала, водещи към сградата. Църквата често се посещава и там редовно се провеждат сватби. Традиционно се смята за добър късмет за младоженеца да пренесе своята невеста по стълбите в деня на сватбата.

Традиционният транспорт до острова е дървена лодка, известна като „Плетна“. Думата „плетна“ идва от немска Бавария Plätten „плоскодънен кораб“[2] Някои източници твърдят, че pletna е бил използван в езерото Блед още през 1150 г., но повечето историци датират първите лодки към 1590 г.[3]. Подобен по форма на италианска гондола, pletna има места за 20 пътници. Модерните лодки все още се произвеждат на ръка и могат да бъдат разпознати по техните разноцветни платна. Гребците използват специална техника за движение с помощта на две гребла (stehrudder). Професията им датира от 1740 г., когато императрица Мария Терезия предоставя на 22 местни семейства изключителното право да прекарват религиозни поклонници до острова[4]

Кулинария[редактиране | редактиране на кода]

Местният кулинарен деликатес „Кремов сладкиш“ е със защитено наименование за произход, установено през 2016 г. от словенското правителство. Въпреки, че различни словенски сладкиши датират от Хабсбургската епоха, настоящата официална рецепта е създадена през 1953 г. от управителя на сладкарницата на хотел „Парк“. Има ежегоден фестивал, посветен на сладкиша. Предполага се, че през последните 60 години в хотел „Парк“ са приготвени 12 милиона сладкиши[5].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kermavnar, Simona. Podružnična cerkev Marijinega vnebovzetja na Otoku na Bledu. // Enciklopedija naravne in kulturne dediščine na Slovenskem – DEDI [Encyclopedia of Natural and Cultural Heritage in Slovenia]. 23 април 2013. (на словенски)
  2. Snoj, Marko. Slovenski etimološki slovar. 2. Ljubljana, Modrijan, 2003. ISBN 961-6465-37-6. с. 527.
  3. The Pletna boat – Bled. // www.bled.si. Посетен на 24 октомври 2018.
  4. Sims, Davy. Bled Slovenia. Firsthand Guides, 2018. ISBN 9781977025357. с. 137.
  5. A Slovenian resort is synonymous with a cream cake :: Prvi interaktivni multimedijski portal, MMC RTV Slovenija. // www.rtvslo.si. Посетен на 24 октомври 2018.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Lake Bled“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.