Поклонничество
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Поклонничество (рядко пилигримство или хаджилък) е пътуване от религиозни подбуди до свети места.
Мотивът за извършване на поклонничество може да бъде желание за опрощаване на грехове или молитва (например за здраве, за успехи). Поклонничеството се свързва, също така, с принасяне на жертва на Бога или Светията (Светицата).
Поклонничеството може да бъде индивидуално или групово. Груповите пътувания се организират от религиозните институции.
Поклонничеството като проява на религиозност започва още по времето на Древен Египет, Елада и Римската империя. И в културата на Близкия изток са съществували дни за поклонничество (примерно до Йерусалим в дните на Пасха). По този начин еврейската традиция е била възприета, както от християните, така и мюсюлманите. Когато през 638 г. Палестина е била завзета от мюсюлманите, християните поклонници започнали традиционни пътувания до гробовете на Св. Петър и Св. Павел в Рим и пр.
В някои религии поклонничеството има задължителен характер – например за исляма такива са пътуванията до Мека.
Поклоннически места
[редактиране | редактиране на кода]- Божи гроб, Йерусалим (Палестинска автономия)
- Ченстохова, (Полша)
- Лихен, (Полша)
- Витлеем, Йерусалим (Палестинска автономия)
- Атон (Гърция)
- Фатима (Португалия)
- Лурд (Франция)
- Рим (Италия)
- Сантяго де Компостела (Испания) и др.
- Стената на плача в Йерусалим
- град Сафед
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Димитров, И. Ж. „Християнското поклонничество – теория и практика“[неработеща препратка] – в „Духовна култура“, 1, 2003, с. 1-11
- „Поклонение и поклонничество. Историко-екзегетически поглед“ – в „Духовна култура“, 5, 1998