Божена Немцова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Барбора Панклова
Barbora Panklová
ПсевдонимБожена Немцова
Родена4 февруари 1820 г.
Починала21 януари 1862 г. (41 г.)
Професияписател, поет
Националност Австрийска империя
 Чехия
Активен период1843 – 1862
Жанрдрама, детска литература, лирика
Течениечешко национално възраждане
СъпругЙозеф Немек (1937 – ?)
ДецаХинек, Карел, Теодора, Ярослав
ПодписBozena nemcova signature.svg
Уебсайт
Барбора Панклова в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Барбора Панклова (на чешки: Barbora Panklová) е чешка деятелка на изкуството, поетеса и писателка на произведения в жанра драма, лирика и детска литература. Пише под псевдонима Божена Немцова (на чешки: Bozena Nemcova). Счита се за основателка на съвременната чешка проза.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Барбора Панклова, с рождено име Барбора Новотна, е родена на 4 февруари 1820 г. във Виена, Австрийска империя (датата и мястото на раждане не са добре уточнени). Тя е дъщеря на Йохан Панкол от Долна Австрия и Тересие Новотна, прислужница от бохемски произход. Прекарва детството си в с. Ратиборице при своята баба по майчина линия Магдалина Новотна, която изкарва прехраната си като тъкачка и е прототип на нейния най-известен роман „Бабичка“. В периода 1824 – 1830 г. учи в Ческа Скалице. После е настанена „за възпитание“ в Чвалковице в семейството на местния администратор на имението Августин Хох, за да учи по-нататък немски език и „обноски“. Там прекарва тук три години, преди да се върне в Ратиборице.

Когато е на 17 години, на 12 септември 1837 г. тя се омъжва за Йозеф Немек, който е петнайсет години по-възрастен от нея, работи като държавен финансов служител. Бракът е уреден от родителите на Барбора и става нещастен, тъй като семейната двойка не се разбира добре. Немек е бохемски патриот, който не е приет добре от началниците си и често е местен на различни места (Йосефов, Литомишъл), а по-късно губи работата си. Семейството има четири деца – три сина (Хинек – 1938, Карел – 1939, Ярослав – 1942) и дъщеря (Теодора – 1941). От самото начало бракът им не е щастлив, а семейството живее бедно.

От 1840 г. е лекувана от д-р Йозеф Чейка, с когото се сприятелява и той я запознава с патриотичните чешки писатели по онова време. През същата година цялото семейство се премества в Полна, където е назначен съпругът ѝ. Там семейството се сближава с местните възрожденци и тя чете първите чешки книги.

В средата на 1842 г. семейството се мести в Прага, където съпругът ѝ получава повишение. В Прага тя започва да пише на чешки под влиянието на поетите Вацлав Болемир Небески и Карел Яромир Ербен. Първото ѝ стихотворение „За чешките жени“ е публикувано на 5 април 1843 г. в Квети по настояване на Небески.

През 1843 г. тя и съпругът ѝ се преместват в Домажлице, където тя пише и работи като национален будител. През 1848 г. Йозеф Немец е обвинен в конспирация срещу държавата, и е местен принудително от място на място (Вешуби, Нимбурк). В Нимбурк се включват в чешко-моравското братство на Клацел – утопична общност на братска и сестринска любов, повлияно от комунистическите идеи. В началото на 1850 г. съпругът ѝ е преместен в Унгария по негово желание, а Божена Немцова се премества с децата в Прага, където веднага установява контакти с литературни патриоти. В следващите години тя често пътува между Унгария и Словакия. През 1853 г. съпругът ѝ е уволнен.

На 19 октомври 1853 г. в Прага синът ѝ Хинек умира от туберкулоза. След смъртта му тя пише своя първи и най-известен роман „Бабичка: Картини из селския живот“. Книгата представя историята на младото момиче на име Барунка и детството ѝ с баба ѝ в провинцията. Книгата е вдъхновена от собственото детство на Немцова в село Ратиборице. В нея писателката пресъздава добротата и сърдечността на обикновените хора и идеализира живота на село. Книгата многократно е екранизирана. Преведена е на български език от Олга Константинова и е издадена през 1946 г.

От позициите на християнския хуманизъм писателката влага в своите герои качества, които според нея са типични за човека от социалните покрайнини, като доброта, нравствена извисеност, скромност, трудолюбие, семейна привързаност. Моделът на „добрия бедняк“ е характерен за цялото ѝ творчество в произведенията „Pohorská vesnice“ (Планинско село), „Divá Bára“ (Дивата бара), „V zámku a podzámčí“ (В замъка и неговата околност), „Chudí lidé“ (Бедни хора), „Dobrý člověk“ (Добър човек), „Chýše pod horami“ (Хижа в подножието на планината), „Pan učitel“ (Господин учителят), и др.

Нейното творчество е насочено предимно към разработването на селската тема и на чешката народопсихология и я утвърждава като творец от народа и за народа. През 1857 – 1858 г. тя събира и издава на чешки език „Словашки приказки“.

През есента на 1861 г. напуска съпруга си и заминава за Литомишъл, където се опитва да изкарва прехраната си, като работи за издателя Антонин Августа. По това време обаче тя вече е сериозно болна и финансовите затруднения я принуждават да се върне в Прага.

Барбора Панклова умира от рак на 21 януари 1862 г. в Прага, Австрийска империя (сега Чехия). Погребана е в гробището във Вишеград.

През 2004 г. режисьорът Дагмар Кнопфел създава биографичен филм за Божена Немцова.

Статуя на Божена Немцова, Словашки остров, Прага
Гробът на Божена Немцова в гробището във Вишеград

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Babička (1855)
    Бабичка : Картини из селския живот, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1946), прев. Олга Константинова
  • Pohorská vesnice (1855)
  • Divá Bára (1856)
  • V zámku a podzámčí (1856)
  • Chudí lidé (1856)
  • Dobrý člověk (1858)
  • Chýše pod horami (1858)
  • Pan učitel (1860)

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Ženám českým (1843)
  • Vodník (1844)
  • Moje vlast (1844)
  • Touha (1844)
  • Znamení (1844)
  • Hvězda má (1844)
  • Žežulka (1845)
  • Zasnoubení (1845)
  • Slavné ráno (1846)

Приказки[редактиране | редактиране на кода]

  • Chýše pod horami ()
  • O dvanácti měsíčkách ()
  • Národní báchorky a pověsti ()
  • Slovenské pohádky a pověsti ()
  • Selská politika ()
  • Hospodyně na slovíčko ()
  • Dopisy z lázní Františkových ()
  • Listy přítele přítelkyni ()
  • Silný Ctibor ()
  • Devět křížů ()
други издания на български език
  • Щастието на Яромила, изд.: ИК „Хемус“, София (1934), прев. Пенка Цанева-Бленика
  • Самодивата : Чешки народни приказки, изд. „Знание“ (1946), прев. Милуша Калинова
  • Златна книга на приказките : Чешки народни приказки, изд. „Детиздат Септемврийче“ (1947), прев. Росина Бонева
  • В замъка на неговта околност : Повести и разкази, изд.: „Народна култура“, София (1953), прев. Светомир Иванчев
  • Чешки приказки, изд. „Мултипринт“ (2009), прев. Мария Генова, Добринка Белчева, съдържа: Селянинът – господар; Кой е по-глупав; Самодивата и Бетушка; За котарака, петела и косата; Умното момиче; Наказаната гордост; За Слънчо, Месечко и Вятърко

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Božena Němcová“ в Уикипедия на чешки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​