Направо към съдържанието

Божин Велев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Божин Велев
български политик
Роден
1896 г.
Починал
14 август 1923 г. (27 г.)

Божин Димов Велев е български политик, деец на Българския земеделски народен съюз.[1][2]

Велев е роден в 1895[2] или 1896 година[1] в светиврачкото село Малки Цалим, което тогава е в Османската империя, в семейството на участник в националноосвободителните борби.[1] Завършва прогимназия в Мелник,[2] след което заминава да учи във Велес, но при избухването на Балканската война в 1912 година се записва доброволец в българската армия.[1] В 1914 година завършва гимназия в Струмица.[1] Взима участие и в Първата световна война. В 1917 година е осъден за антивоенна пропаганда и лежи във Видинския затвор, заедно с Александър Стамболийски, който го привлича към БЗНС.[1][2] След освобождаването му от затвора заминава за София и оттам за Кюстендил и се включва във Войнишкия бунт. В Радомир се среща с Райко Даскалов и участва в обявяването на Радомирската република.[2]

От 1919 година при правителството на БЗНС е окръжен организатор на БЗНС в Петрички окръг. В 1922 година влиза в конфликт с ВМРО. Поддържа контакти с пълномощника на БКП Асен Хадживасилев. Заради зачестилите убийства от страна на ВМРО, Велев бяга в София, където го заварва се включва в сформираните оранжеви групи за борба против ВМРО. С една оранжева група тръгва от Пазарджик за Неврокоп. При Сатовча водят успешно сражение с чета на ВМРО, след което продължават към Неврокоп, където ги обезоръжава войскова част. Велев заминава за София, където го заварва Деветоюнският преврат. Арестуван е от дейци на ВМРО, отведен в Свети Врач и след едноседмични мъчения е екзекутиран край Струма, като тялото му е хвърлено в реката.[2]

  1. а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 138.
  2. а б в г д е Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 48.