Направо към съдържанието

Бой при Горно Върбени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Бой при Екши Су)
Бой при Горно Върбени
Балканска война
Панорама на Горно Върбени, 1916 г.
Панорама на Горно Върбени, 1916 г.
Информация
Период24 октомври 1912 г.*
МястоСуровичево, Османска империя
РезултатОсманска победа
Страни в конфликта
Гърция Гърция Османска империя
Командири и лидери
Димитриос МатеопулосХасан Риза паша
Сили
5-та пехотна дивизия16-та пехотна дивизия
17-та пехотна дивизия
18-та пехотна дивизия
Жертви и загуби
168 убити, 196 ранени, 10 пленени
Карта

Боят при Горно Върбени (Екши Су) или Битката при Суровичево (на гръцки: Μάχη του Σόροβιτς; на турски: Soroviç Muharebesi) е битка между гръцки и турски войски, която се води на 24 октомври 1912 (стар стил), по време на Балканската война.

След Битката при Сарандапоро гръцката Пета дивизия на Тесалийската армия настъпва в направлението Кожани - Лерин - Битоля. На 14 октомври дивизията влиза без бой в Кожани, а два дни по-късно разбива слабата турска 18-а дивизия (1800 души) при Биралци. Чети на Вътрешната македоно-одринска революционна организация попречват на турците да задържат височините над Горно Върбени и към 20 октомври гръцката 5-а дивизия стига до Баница.

Междувременно османското командване съсредоточава своя VI корпус с обща численост от 7900 души от Битоля към Лерин.

На 21 октомври и двете страни се готвят за настъпление – турците в района на Баница, а гърците към района на Лерин. Битолската дивизия на VI корпус посреща настъпващата към Негован гръцка колона и я разбива, което спира настъплението и на другите две гръцки колони. След няколко малки атаки и контраатаки в следващите дни сутринта на 24 октомври няколко турски табора настъпват през блатото южно от Горно Върбени и излизат в гръб на гръцките части, като унищожават една батарея и мостовата рота. Без да окажат почти никаква съпротива полковете на 5-а дивизия започват да отстъпват безредно начело с щаба. Бягащите части са задържани едва в района на Кожани.

След победата VI корпус се насочва обратно на север, за да вземе участие в отбраната на Битоля.[1]

  1. „Балканската война 1912 – 1913“, Държавно военно издателство, София, 1961, стр.341-345.