Болшой Кинел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Болшой Кинел
Большой Кинель
River Kinel.jpg
Болшой Кинел на изток от Бугуруслан
European Russia laea relief location map.jpg
53.1056° с. ш. 54.0922° и. д.
53.239° с. ш. 50.5367° и. д.
Местоположение в Русия
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Russia.svg Русия
Дължина 422 km
Водосб. басейн 14 900 km²
Отток 34 m³/s
Начало
Място Общ Сърт
Координати 53°06′20.16″ с. ш. 54°05′31.92″ и. д. / 53.1056° с. ш. 54.0922° и. д.
Надм. височина 245 m
Устие
Място Самара
Координати 53°14′20.4″ с. ш. 50°32′12.12″ и. д. / 53.239° с. ш. 50.5367° и. д.
Надм. височина 27 m
Път на реката
СамараВолгаКаспийско море

Болшой Кинел (на руски: Большой Кинель) е река в Оренбургска (196 km) и Самарска област (226 km) на Русия, десен приток на Самара (ляв приток на Волга). Дължина 422 km. Площ на водосборния басейн 14 900 km².[1]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Болшой Кинел води началото си от южния склон на Бугулминско-Белебеевското възвишение, на 245 m н.в., на 7 km югоизточно от село Алябаево, в северозападната част на Оренбургска област. В горното течение посоката ѝ е северозападна, в средното – западна и югозападна, а в долното – западна, като образува голяма, изпъкнала на север дъга. По цялото си протежение тече през хълмисти райони в трапецовидна и асиметрична долина, с висок и силно разчленен десен и нисък и слабо разчленен ляв склон, в която силно меандрира. В горното течение долината ѝ е широка 1,5 – 2 km, а в долното 7 – 8 km. Влива се отдясно в река Самара (ляв приток на Волга), при нейния 44 km, на 27 m н.в., западно от град Кинел, в централната част на Самарска област.[1]

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Карта на водосборния басейн на река Волга

Водосборният басейн на Болшой Кинел обхваща площ от 14 900 km², което представлява 32,04% от водосборния басейн на Самара. На юг водосборният басейн на Болшой Кинел граничи с водосборния басейн на река Ток и водосборните басейни на други по-малки река десни притоци на Самара, на северозапад – с водосборния басейн на река Сок (ляв приток на Волга), а на североизток – с водосборните басейни на реките Ик и Дьома (от басейна на Кама). Основни притоци: леви – Умирка (57 km), Малък Кинел (201 km), Кутулук (144 km); десни – Мочегай (90 km), Савруша (50 km), Сарбай (81 km).[1]

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Болшой Кинел има смесено подхранване с преобладаване на снежното, с ясно изразено пролетно пълноводие, а през лятото силно намалява. Среден годишен отток при село Тимашово 34 m³/s. Заледява се през ноември, а се размразява през април.[1]

Стопанско значение, селища[редактиране | редактиране на кода]

По време на пълноводие в долното си течение е плавателна за плиткогазещи съдове. Долината на реката е гъсто заселена и по течението ѝ са разположени множество населени места, в т.ч. град Бугуруслан в Оренбургска област, градовете Похвистнево, Отрадни и Кинел, селището от градски тип Уст Кинелски и районните центрове – селата Савруха и Кинел-Черкаси, всичките в Самарска област.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Списък на реките в Русия (водосборни басейни на безотточните области)

Източници[редактиране | редактиране на кода]