Борис Боровски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борис Боровски
български учен
Роден
Починал
Техника
Област Електроника
Публикации 300
Изобретения 9
Известен с Eлектронноизчислителна машина „Витоша“

Борис Боровски, известен и като Борис Антов, е български учен, член-кореспондент на БАН и дългогодишен ръководител на катедра „Изчислителна техника“ в Техническия университет в София.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Борис Христов Боровски е във Варна роден на 25 септември 1925 г. Завършва специалност „Електроинженерство“ в Държавната политехника в София През 1951 г.

След дипломирането си работи в екипа на проф. Саздо Иванов и доцент Кирил Кирков по предаване на образи на разстояние. В края на 1952 г. екипът прави първите успешни опити за предаване на телевизионен образ. На 16 май 1953 г. за първи път е осъществено телевизионно предаване по кабел от една лаборатория до друга[1].

През 1957 г. инж. Боровски е избран за асистент, а през 1961 г. за доцент. През 1962 г. специализира в Машинно-електротехническия институт в Москва. От 1966 г. до 1968 г. е директор на Централния институт по изчислителна техника. Там той е ръководител на екипа, който създава първата българска електронноизчислителна машина – ЕИМ „Витоша“.

През 1968 г. е избран за професор и оглавява създадената от него Катедра по Изчислителна техника към ВМЕИ – София.[2] Той ръководи катедрата до 1992 г.[3] От 1970 г. до 1976 г. е заместник-ректор на ВМЕИ – София. През 1974 г. защитава докторат във Висшия машинно-електрически институт в София. През 1979 г. специализира в Англия.

Член-кореспондент на БАН от 1984 г.[4] През 1988 г. е избран в Президиума на БАН.[2] Проф. Боровски е автор на близо 300 научни трудове, монографии, учебници и авторски свидетелства.

Непосредствено след 10 ноември 1989 г. възстановява членството си в Българската социалдемократическа партия.

Умира на 27 октомври 2006 г. в София.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „Народен орден на труда“ – сребърен, 1969 г.
  • Орден „Кирил и Методи“ – първа степен, 1975 г.
  • Орден „Народна република България“ – втора степен, 1985 г.

От 2015 г. улица, свързваща Техническия и Лесотехническия университети в София, носи неговото име.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]