Борис Воронцов-Веляминов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борис Александров Воронцов-Веляминов
Бори́с Алекса́ндрович Воронцо́в-Вельями́нов
Роден
Днипро, Руска империя
Починал
Погребан Ваганковско гробище, Москва, Русия

Националност ураинец
Образование Московски университет
Научна дейност
Област астрономия
Работил в Държавен астрономически институт „Щернберг“, Москва; Астрофизичен институт „Фесенков“, Казахстан; Обсерватория „Каменско плато“, Казахстан
Известен с изследвания на взаимодействащи галактики и планетарни мъглявини
Награди заслужил деец на науките на РСФСР
Титла професор, доктор по физико-математическите науки
Семейство
Баща Александър Василиевич Воронцов-Веляминов
Майка Мария Василиевна Воронцова-Веляминова
Взаимодействащите галактики „Мишките“ в съзвездието Косите на Вероника, на 300 милиона светлинни години от нас

Борис Александров Воронцов-Веляминов (на украински: Борис Олександрович Воронцов-Вельямінов, на руски: Борис Александрович Воронцов-Вельяминов) е украински и руски астрофизик, професор в Московския държавен университет, член-кореспондент на Академията на педагогическите науки на СССР, специалист по изследване на нови звезди и газообразни мъглявини.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Борис Александров Воронцов-Веляминов е роден на 14 февруари 1904 г. в град Екатеринослав (днес Днипро), в семейството на Александър и Мария Воронцов-Веляминови. Произхожда от дворянския род Воронцови-Веляминови. Баща му е един от ръководителите на Южната железопътна линия, а майка му е художничка. Като дете сам си прави телескоп и пише писмо до френския астроном Камий Фламарион. Получава от него като подарък книги по астрономия. В началото на 1920-те години семейството се мести в Москва, като първо живее в железопътен вагон, а след това получава комунален апартамент в центъра на града.[3]

Борис учи и завършва Втора гимназия в града. Момчето проявява сериозен интерес към астрономията и затова посещава кръжока по астрономия, организиран от украинския физик и астроном Олександър Аленич. След като завършва гимназията, е приет без изпит във Физико-математическия факултет на Московския университет, който завършва през 1925 г.[1] Като студент през 1921 г. организира колектив от наблюдатели „Колнаб“, в който влизат станалите по-късно известни астрономи Павел Паренаго, Евалд Мустел, Всеволод Федински, Сергей Всехсвятски и други.[4] Членовете на „Колнаб“ се занимават основно с наблюдение на променливи звезди с помощта на призматичен бинокъл.[3]

От 1924 г., още преди края на студентските си години, Борис работи в Астрофизичния институт „Щернберг“ в Москва.[1] През 1940-те години той организира създаването на Отдела за нови звезди и газообразни мъглявини към института и го ръководи в продължение на десетилетия.[4] От 1931 г. е научен сътрудник в същия институт.[2]

През април 1933 г., заедно с група московски астрономи, Борис Воронцов-Веляминов е арестуван и прекарва два месеца в затвора Бутирка. Младите астрономи са обвинени в „антисъветски“ настроения и по-специално в това, че се обявяват срещу намесата на партията в научната работа. Алина Еремеева, специалист по история на астрономията, пише, че това се отразява на кариерата на Воронцов-Веляминов, който никога не е избран в Академията на науките на СССР. Допълнителна причина за това е фактът, че в една от книгите си със задачи по астрономия той публикува една задача от учебник на професор Всеволод Стратонов, изгонен от СССР за протест срещу намесата на партията в работата на университетите. Арестът, макар и кратък, засяга освен кариерата, и здравето на Воронцов-Веляминов.[5]

От 1941 до 1943 г. Воронцов-Веляминов ръководи астрофизичния отдел на Института по астрономия и физика на Казахстанската академия на науките.[2] В периода 1950 – 1953 е ръководител на Отдела за звездна астрономия към него, а от 1953 до 1979 г. оглавява Отдела за нови звезди и газообразни мъглявини към института.[6]

През 1934 г. става професор, през 1935 получава званието доктор по физико-математическите науки, без защита на дисертация. През 1947 г. става член-кореспондент на Академията на педагогическите науки на РСФСР, а от 1968 г. е и член-кореспондент на отдела за общо средно образование на Академията на педагогическите науки на СССР.[6][7][8] Участник е във Великата отечествена война.[6]

Воронцов-Веляминов е всестранно развита личност. Между цялата си научна и педагогическа дейност успява и да пътешества. През 1927 – 1928 г. участва в две геолого-географски експедиции в района на селището Архиз в Карачаево-Черкезия, където открива и описва нов кавказки ледник и планински проход, носещи днес неговото име. Освен това е кинолюбител и снима филмчета с различни каскади, пише поезия, занимава се с фотография.[3][4]

Борис Александров Воронцов-Веляминов умира на 27 януари 1994 г. в Москва и е погребан във Ваганковското гробище.[1][3]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Преди войната, в Астрономическия институт „Щернберг“, Воронцов-Веляминов се занимава с проучвания на газообразните мъглявини. Институтът се фокусира върху изследвания на звездната динамика и променливите звезди. Активно се развиват нови направления – небесна механика и динамична космогония, кометна астрономия, морска гравиметрия.[5]

Воронцов-Веляминов се изгражда като виден астроном и публикува редица трудове по история на астрономията в Русия и Съветския съюз. Научни му трудове са посветени на различни въпроси на астрофизиката – нестационарни звезди, мъглявини, галактики, комети, както и на историята на астрономията. Изучава подробно мъглявините и галактиките, работи върху методи за определяне на яркостта им, разстоянията до планетарните мъглявини и температурата на ядрата им.[1][2] Резултатите от неговите измервания на яркостта на звездните купове потвърждават съществуването на абсорбция в междузвездната среда.[4] През 1930 г., едновременно със швейцарско-американския астроном Робърт Тръмплър, доказва съществуването на такава среда, която поглъща светлината на звездите. През същата година за първи път изследва разпределението на газовете в главите на кометите и доказва въртенето на ядрата им.[2][4][7] През 1931 г. изказва твърдението, че междузвездните облаци се образуват по време и в резултат на изхвърляне на газове от повърхността на звездите.[3]

През 1933 г. предлага оригинален полуемпиричен метод за определяне на разстоянията до планетарните мъглявини и метод за определяне на температурите на ядрата им. Занимава се с тяхната класификация и публикува няколко каталога с информация за такива мъглявини.[1][2][4] През 1941 г. публикува със свои корекции и допълнения известната „Популярна астрономия“ от Фламарион.[3] През 1946 г. забелязва, че белите и сини свръхгиганти, звездите от типа Волф-Райе, ядрата на планетарните мъглявини, новите и новоподобните звезди и белите джуджета образуват на диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел непрекъсната „синьо-бяла“ последователност.[2]

Открива около 1200 системи от взаимодействащи галактики и предлага приетото и досега тяхно название. През 1959 г. и 1977 под негово авторство излизат 2 атласа и каталог, съдържащи информация за 355 от тях със снимки на няколкостотин такива галактики.[3][4][7] Създава и каталог на интегралните фотографски величини на кълбовидните сферични купове в Галактиката.[8] Обяснява образуването на нишки в галактиките с движението на газове по силовите линии на магнитните полета. През 1960-те открива много неизследвани досега морфологични характеристики на такива галактики, показва незадоволителната класификация на Едуин Хъбъл и се заема с тяхната систематизация.[2] Заедно с колеги през 1961, 1972 и 1974 г. публикува Морфологичен каталог на над 30 000 галактики.[1][2]

През 1973 г. излиза монографията му „Извънгалактическа астрономия“. Автор е на монографията „Очерци за историята на астрономията в Русия“ и на биографията на френския математик, астроном и физик Пиер-Симон Лаплас, публикувана през 1937 г. в поредицата „Животът на известните хора“.[1] Той е и главен редактор на изданието „Енциклопедичен речник на младия астроном".[8]

Трудове [1][2][4][6][8][редактиране | редактиране на кода]

  • 1934 – Каталог на планетарните мъглявини и тяхното статистическо изследване
  • 1935 – Астрономия за 10 клас
  • 1935 – Галактически мъглявини
  • 1937 – Пиер-Симон Лаплас
  • 1940 – Курс по практическа астрофизика – учебник
  • 1945 – Има ли живот на планетите?
  • 1947 – Успехите на съветската астрономия
  • 1947 – Произходът на небесните тела
  • 1947 – Синьо-бялата последователност в диаграмата на Ръсел
  • 1948 – Газови мъглявини и нови звезди
  • 1951 – Очерци за Вселената с минимум 7 последващи издания
  • 1952 – Светът на звездите
  • 1955 – Произходът на небесните тела
  • 1956 – Очерци за историята на астрономията в Русия
  • 1957 – Сборник от задачи и упражнения по астрономия, 4-то издание
  • 1957 – Астрономия – 11-то издание
  • 1959 – Атлас и каталог на взаимодействащите галактики, ІІ издание – 1976 г.
  • 1960 – Очерци за историята на астрономията в СССР
  • 1962 – 1974 – Морфологичен каталог на галактиките в 5 тома – съавтор
  • 1963 – Просторите на галактиките
  • 1973 – Извънгалактическа астрономия
  • 1980 – Очерци за Вселената.
  • 1980 – Сборник от задачи по астрономия
  • 1986 – Астрономите Иля Колчински, А.А. Корсун и М.Г. Родригес – Биографичен справочник

Педагогическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Наред с научната си работа Воронцов-Веляминов се занимава и с педагогическа дейност, тъй като приема разпространението на знанията за Вселената и развитието на интереса на младите хора към астрономията като изключително важна задача.[1] Започва педагогическата си кариера през 1924 г. в Държавния астрономически институт „Щернберг“. От 1934 г. преподава в Московския държавен университет, Московския държавен и Московския областен педагогически институт.[3][8] Чете курсовете „Нови звезди“, „Дифузна материя“ и „Звездна астрономия“.[6]

С името му е свързано формирането и развитието на курса по астрономия и методите за преподаването му в средните училища. От 1935 г. във всички училища се използва неговия учебник „Астрономия“. Обръщайки голямо внимание на развитието на астрофизичните методи и изследвания и с желанието да внуши на своите ученици интерес и любов към наблюдението, разработва система от задачи за астрономически наблюдения – „Курс по практическа астрофизика“. През 1980 г. съставя „Сборник от задачи по астрономия“ и дава възможност на учениците да се занимават с непосредствени наблюдения, като ползват учебен астрономически календар и карти на звездното небе. Такъв подход позволява да се осъществи диференцирано обучение и да се приучат децата към самостоятелна работа.[8]

Заедно с чисто научните си трудове, той пише научно-популярната работа „Очерци за Вселената“, превърнала се в една от най-популярните книги по астрономия с цели 8 издания от 1950 до 1980 г. Пише също учебници и различни учебни помагала по астрономия. Един от тях е издаван многократно от издателство „Просвещение“ в продължение на повече от 30 години.[1]

Награди и памет[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]