Борис Колев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борис Колев
български художник
Роден
Починал
България

Борис Стоянов Колев е български художник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Борис Колев е роден на 3 юли 1906 г. в град Кюстендил. Завършва Художествената академия – София, специалност живопис, при проф.Цено Тодоров (1932). Специализира история на изкуството във Виена, при проф. Залозиески (1943 – 44).

Работи като преподавател по рисуване в Пещера, Мездра и София (1934 – 45). Секретар на СБХ (1948 – 51). От 1945 г. е преподавател, от 1946 г. доцент, а през 1950 г. е професор по рисуване и завеждащ катедра „Рисуване“ при Висшия Ижинерно-Строителен Институт, декан на Архитектурния факултет (1968 – 70).

Борис Колев работи предимно в областта на пейзажа, портрета и фигуралната композиция. Урежда 15 самостоятелни изложби в София (1934, 1942, 1947, 1949, 1950 1951, 1956, 1957, 1969, 1976), Мездра (1938, 1975), Кюстендил (1962, 1977), Благоевград (1965), Трявна (1966). Участва в общите изложби на СБХ, на Дружеството на новите художници (на което е един от основателите) и в 6 изложби на художниците от Кюстендил. Автор на 16 монографии, ръководства, 50 рецензии и трудове из областта на изкуството. Като художествен критик и изкуствовед пише повече от 400 статии за изложби и по въпроси на изкуството, публикувани в периодични издания в България и в чужбина.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Заслужил деятел на културата (1977)[1], член на СБХ от основаването му. Носител на орден „Кирил и Методий" I ст. (1959), „Народен орден на труда" сребърен (1966), „Червено знаме на труда" (1966, 1977), НРБ" II ст. (1970).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Записки по теория на цветовете" (1948, 1975),
  • „Владимир Димитров-Майстора" (1955, на български, руски, френски и английски, 1962),
  • „Атанас Михов" (1954),
  • „Йордан Кювлиев" (1956),
  • „Българска графика" (1960),
  • „Велики испански художници: Греко, Ривера, Веласкес и Гойа" (1961),
  • „История на изкуството" (1961, 1964, 1973),
  • „Руската реалистична живопис" (1962),
  • „Владимир Димитров-Майстора" (1962, изд. Изкуство, Москва),
  • „Ян Матейко" (1971)
  • „Владимир Димитров – Майстора" (в съавт. Й. Коцева, 1974).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]