Борис Стефанов (ДРО)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Борис Стефанов.
| Борис Стефанов Boris Ştefanov | |
 | |
| Роден |
8 октомври 1883 г.
|
|---|---|
| Починал | 11 октомври 1969 г.
|
| Партия | Българска комунистическа партия (1945 г. – 1969 г.) Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) (1904 г. – 1913 г.) |
| Въоръжена борба | |
| Награди | Георги Димитров (орден) |
| Народен представител в: VI ВНС | |
Борис Стефанов Матеев или Хаджиматеев (изписване до 1945 година: Борисъ Стефановъ хаджи Матеевъ) е български и румънски комунистически деец и революционер, деец на Добруджанската революционна организация (ДРО).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1883 година в Котел. През 1904 година става член на БРСДП (тесни социалисти). Негов брат е Христо Стефанов - председател на Земеделската камара в Добрич, сенатор в парламента на Кралство Румъния от Национал-Църънистката партия от окръг Калиакра, жертва на политическо убийство.[1] Синът му Асен Драганов е убит като съветски военослужещ във Втората световна война.
След 1913 година Борис Стефанов е член на Румънската комунистическа партия. През 1924 година става член на Политбюро на ЦК на РКП. От 1926 до 1933 година лежи в затвора.[2] В периода 1934 – 1940 година е генерален секретар на РКП.
По-късно емигрира в СССР, където става член на Изпълнителния комитет (ръководството) на Коминтерна.
През 1945 година се завръща в България. Работи в ЦК на БКП между 1945 и 1949 г. От 1950 и 1958 г. е в издателство „Наука и изкуство“[3]. Умира при пътно транспортно произшествие.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Златев, Любомир. Как е ликвидиран Йон Патони, убиецът на видния български общественик от Добрич Христо Стефанов? // Научни трудове на Русенския университет 50 (6.2). 2011. с. 224.
- ↑ Поле - вестник-ежедневник, временно заместващ спрения в. Куриер / Базарджик (Добрич): директор Ст. Иванов, бр. 10, 29 юни 1929, стр.1
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 391
