Братя Газданови
 | В момента тази статия или раздел е в процес на изграждане или съществено преработване. Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат. Вижте историята на статията, ако искате да видите кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него. Този шаблон се поставя в страници или раздели, върху които интензивно се работи от страна на един редактор, единствено с цел да се предотвратят евентуални конфликти на редакции с други уикипедианци. Той би трябвало да се използва рядко и за колкото се може по-кратко време. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по статията или раздела, за която се отнася, моля премахнете шаблона. |
| Братя Газданови | |
| седем войни от Великата отечествена война | |
 |
Братя Газданови (на осетински: Gӕzdӕnty ӕfsymӕrtӕ) са седем братя Газданови, загинали по различно време в битките на Великата отечествена война. Всички братя са родени в село Дзуарикау (Северноосетийска АССР, РСФСР, СССР ) и са призовани на фронта от родното си село. Майка им Тасо Газданова (Ваниева) умира след третото погребение. Батюшка Асахмат живее до края на войната, но почива, след като получава (на руски: похоронка) известие за последното погребение. [1] .
Списък[редактиране | редактиране на кода]
- Магомед (Махомат) Асахметович Газданов (1909 – 1943), редник . Работил е като тракторист. Призван от Орджоникидзовския военкомат през 1942 г. [2] . Изчезнал безследно през август 1943 г. [2] . Убит при отбраната на Севастопол.
- Махарбек (Махорбек) Асахметович Газданов (1911 – 1941), редник. Работил като учител. Умира близо до Москва.
- Хаджисмел Асахметович Газданов (1913 – 1942), редник. Работил е в колхоз. Убит при отбраната на Севастопол.
- Дзарахмет (Дзарахмат) Асахметович Газданов (1916 – 1942), редник. Изчезнал безследно през октомври-ноември 1941 г. [3] [4] . Убит в битката при Новоросийск. Погребан е в град Новоросийск, централен район, югозападен район, в градското гробище [5] . Единственият от братята, който успвя да се ожени, преди да отиде на фронта (дъщеря му Мила е родена без баща). [6] .
- Созирко (Созрико) Асахметович Газданов (1918 – 1943), редник. Работил като технолог. Загива в боевете за Киев.
- Шамил Асахметович Газданов (1916 – 1944). В Червената армия от 1937 г. Кандидат-член на КПСС(б). Награден с орден „Червена звезда“ (№: 85/n от: 31.08.1944 г. на 2-ра дивизия за унищожаването на 4 вражески огневи точки и 45 войници [7] ), орден „Отечествена война“ 1 (заповед № .: 380 от: 1 ноември 1943 г. за унищожаването на 5 тежки картечници, 2 гранатомета, 20 противникови войници и 3 наблюдатели [8] ) и 2 степени (заповед № 90/n от 22 юли 1944 г. на стр. 11 от корпуса за унищожаване на 20 вражески войници, 3 тежки картечници и 1 противотанково оръдие) [9] , Орден на Червената звезда (заповед №: 38/n от 11.06.1943 г. за унищожаване на враг взвод, 4 бункера и 1 НП [10] ). Гвардеец лейтенант Газданов, командир на батарея на оръдеен взвод от 6-ти гвардейски полк на 2-ри гвард. ул. дивизия, загинал в боя на 23 ноември 1944 г. на територията на Латвийската ССР [11] . Погребан югоизточно от селото. Никра се на територията на Латвийската ССР. [12] .
- Хасанбек Асахметович Газданов (1921 – ?), редник от 14-та гвардейска армия. Изчезнал безследно на 24 септември 1941 г. при отбраната на селото. Тимошевка, Запорожка област, Украинска ССР. [13] .
Памет[редактиране | редактиране на кода]
В Дзуарикау има паметник, посветен на братя Газданови [14] , дело на скулптора Сергей Санакоев, изобразяващ скърбяща майка, Тасо Газданов и седем жерава. Обект е на културното наследство на Русия с регионално значение. [15] . Паметникът с жеравите е издигнат през 1963 г. [16] В Дзуарикау с помощта на местните жители през 70-те години на миналия век е основан малък музей в селско училище, където се съхраняват седем братя черкези и техните снимки. Улици в Дзуарикау и Владикавказ са кръстени на братя Газданови. Има осетински сценичен танц „Седем косачки“, [17] , символизиращ седемте братя Газданови. [6] . През 2018 г. Заур Кундухов написа поемата „Паднали герои“, а през 2019 г. Казбек Рубаев изпълнява с китара песен, наречена „Братя Газданови“. По някои сведения вдъхновението, дало повод на Расул Гамзатов да напише стихотворението „Журавли“ е негово посещение на Обелиска на скърбящата майка и седемте отлитащи птици (на руски: Обелиск скорбящая мать и семь улетающих птиц), построен през 1963 г. Този мемориал е на седемте братя Газданови от село Дзуарикау, Северноосетийска АССР, РСФСР, СССР. Братята загиваат във Велката отрчествена война.[1][2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Журавли“: история одной из самых известных песен о войне // mam4.ru. Посетен на 19 април 2024.
- ↑ Любимов, Антон. „Журавли“ // drive2.ru. Посетен на 19 април 2024.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Братья Газдановы“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |