Жерави

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Не бива да се бърка с Жеравови.

Жерави (на руски: Журавли) е известна песен на руски език, изпълнена за първи път през 1969 г. В нея се пее за войници, които не са се върнали живи от битки. [1] Песента е композирана от Ян Френкел по превод на стихотворение на Расул Гамзатов и изпълнена от Марк Бернес. [2]

Жерави (над гроба на Незнайния воин) на руска пощенска марка, 1995 г.

Вдъхновение[редактиране | редактиране на кода]

Когато дагестанският поет Расул Гамзатов посещава Хирошима е впечатлен от Мемориалния парк на мира в Хирошима и паметника на Садако Сасаки[3] – момиче, което се разболява от левкемия в резултат на радиоактивното замърсяване на града. Следвайки японските традиции, Садако конструира хиляда хартиени жерави, надявайки се (напразно), че това може да спаси живота ѝ. Споменът за хартиените жерави, сгънати от Садако, и до днес служи като един от символите на невинните жертви на войната и преследва Гамзатов месеци наред и го вдъхновява да напише стихотворение, започващо с известните вече редове:

„Понякога си мисля, че войниците,
незавърнали се от кървавите полета,
така и не са положени в земята ни,
а са се превърнали в бели жерави. . .“

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Жерави в небето

Стихотворението първоначално е написано на родния аварски език на Гамзатов, с много версии около първоначалната формулировка. Неговият прочут руски превод от 1968 г. скоро е направен от видния руски поет и преводач Наум Гребнев и е превърнат в песен през 1969 г., превръщайки се в една от най-известните рускоезични балади за Втората световна война по целия свят. [1]

Музикална адаптация[редактиране | редактиране на кода]

Публикуването на стихотворението в списание Новий мир привлича вниманието на известния актьор и певец Марк Бернес, който преработва текста и моли Ян Френкел да композира музиката.[1] Когато Френкел изсвирва за първи път новата си песен, Бернес (който тогава страда от рак на белия дроб) се разплаква, защото чувства, че тази песен е за собствената му съдба: „Има малко празно място в ятото на жеравите. Може би е запазено за мен. Един ден ще се присъединя към тях и от небето ще призова всички вас, които бях оставил на земята“. Песента е записана от първия опит на 9 юли 1969 г. Бернес умира на 16 август 1969 г., около пет седмици след записа на песента и записът е пуснат на погребението му. [4] По-късно „Журавли“ най-често се изпълнява от Йосиф Кобзон. Според Френкел „Жерави“ е последният запис на Бернс, неговата „истинска лебедова песен“. [1]

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

„Журавли“ става символ на загиналите войници от Втората световна война. До такава степен, че редица паметници от Втората световна война в бившия Съветски съюз включват изображение на летящи жерави и в няколко случая дори стихове от песента, например Мемориалът на жеравите в Санкт Петербург.

Днес „Журавли“ все още е една от най-популярните военни песни в Русия. [1]

От 1986 г. на всеки 22 октомври в руската република Дагестан, родното място на поета Расул Гамзатов, се провежда „Фестивалът на белите жерави“.

През 1995 г., петдесет години след поражението на нацистите, Русия издава пощенска марка в памет на загиналите във Втората световна война. Марката изобразява летящи жерави на фона на Кремълския военен мемориал на Незнайния воин. [1]

През 2005 г. в Плъмър Парк, Западен Холивуд, Калифорния, САЩ, е издигнат Мемориал на руските ветерани с изображение на три бели жерава и четири реда от поемата „Журавли“ на руски и английски език. Разходите за 9-тонния паметник са поети до голяма степен от Асоциацията на ветераните от Втората световна война в Лос Анджелис, група от рускоезични ветерани. Местни церемонии в чест на края на Втората световна война се провеждат редовно на Деня на победата през май. [5]

Корици и използване в други медии[редактиране | редактиране на кода]

  • През 1977 г. известният гръцки поет Янис Рицос превежда това стихотворение на гръцки и го включва в своя поетичен сборник „11 руски народни песни“. Гръцката версия на поемата е изпята от Маргарита Зорбала и се нарича Άσπροι Γερανοί (на гръцки „бели жерави“)
  • През 2000 г. руският оперен певец Дмитрий Хворостовски издава своя собствена версия на песента за 55-годишнината от Деня на победата на СССР .
  • През 2003 г. Марк Алмонд записва английска версия на The Storks за албума си Heart on Snow .
  • Тази песен беше представена в корейската телевизионна драма, наречена Sandglass, с участието на Choi Min-soo . Когато Чой гостува във вариететното шоу Running Man, това беше използвано като негова тематична песен.
  • Версията на Марк Бърнс е представена в епизод от 2017 г. (Dyatkovo) на телевизионния сериал The Americans.
  • Валери Леонтиев изпълнява тази песен през 2004 г.
  • Serebro изпълнява тази песен през 2008 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Elena Polyudova. Soviet War Songs in the Context of Russian Culture. 29 February 2016. ISBN 9781443889742. с. 178. Посетен на 2017-03-11.
  2. Из интервью Я. Френкеля телеканалу „Россия“ (от 1 мин. 47 сек. до 2 мин. 05 сек.). // Посетен на 2019-09-22.
  3. www.school.edu.ru :: Журавли // Litera.edu.ru. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2013-05-24.
  4. 43 года назад не стало Марка Бернеса // Tatar-inform.ru. Посетен на 2013-05-24.
  5. The Lengthy, Costly and Controversial Task of Memorializing Veterans // 15 August 2016. Посетен на 14 September 2022.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Zhuravli в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​