Ден на победата (9 май)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Ден на победата.

Денят на победата е празник по случай победата на СССР над Нацистка Германия във Великата Отечествена война. Установен е с указ на президиума на Върховния Съвет на СССР от 8 май 1945 г.[1] като се е празнува всяка година на 9 май. След разпадането на СССР Денят на победата остава официален неработен ден в Русия и редица бивши Съветски републики като Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия, Молдова, Русия, Таджикистан, Туркмения, Узбекистан. През 2000 година Кнесетът приема закон за ветераните от Втората световна война и оттогава Денят на победата е официален празник в Израел.[2] Следва да се отбележи, че Съюзниците от войната честват на различни дати. Причината за това е разликата в часовото време и усложнената процедура по капитулацията на Германия. Студената война допълнително разделя бившите Съюзници, така че на Запад, денят на победата над Германия се празнува на 8 май, а в СССР и Източна Европа на 9 май.

Денят на победата в СССР и Русия[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Путин, начело на „Безсмъртния полк“, в Москва, 9 май 2015
Украса на Москва със знамена за Деня на победата, 9 май 2021 г. [3]

Денят на победата (на руски: День Победы) е вторият по значимост празник в СССР след деня на Октомврийската революция. Денят на победата е въведен като официален празник през 1965 г. от Леонид Брежнев. Преди това е бил работен ден. Всяка година на Червения площад в Москва се провежда военен парад, с участието на най-модерна за времето си военна техника.[4] След разпадането на СССР военните паради се прекратяват, до юбилейната 50 годишнина от победата. През 1995 г. в Москва се провеждат два парада – на Червения площад, където маршируват пехотни части, а московското предградие „Поклонническа планина“ (на руски: Поклонная гора) е организиран парад с бойни машини. От 1995 до 2007 на Червения площад ежегодно се провеждат военни паради, без техника. От 2008 в парадите отново започват да участват бойни машини.

В Деня на победата през 2012 в Томск за пръв път се провежда обществената акция „Безсмъртен полк“ (на руски: Бессмертный полк). Участниците в нея преминават по улиците на града с портрети на своите предци, които са участвали във Великата Отечествена война. През 2015 „Безсмъртният полк“ марширува в 15 държави.[5]

Денят на победата в България[редактиране | редактиране на кода]

През по-голямата част от войната България е част от силите на Оста. Все пак страната участва във финалната фаза на войната срещу Третия райх, но съгласно Парижкия мирен договор тя е със статут на победена държава. България е задължена да плаща репарации на страните победителки и връща всички анексирани териториии. Страната е под надзора на Съюзна контролна комисия и на практика е окупирана от СССР. В Народна република България 9 май не е официален празник, но този ден се отбелязва тържествено, като повсеместно се поднасят цветя и венци на паметниците на загинали български и съветски войници, участници в бойните групи (1941-44) на БКП и партизани, организират се и други тържествени мероприятия. След 10 ноември 1989 г. в България се прекратява организирането на официални тържествени мероприятия по случай Деня на победата. На този ден започва да се отбелязва Деня на Европа, посветен на мира и обединението. В България, както и в ЕС, Денят на победата започва да се отбелязва на 8 май. Въпреки това, всяка година русофили, евроскептици и левичари в цялата страна продължават да празнуват на 9 май. Те отдават почит на загиналите български и съветски воини и полагат на техните паметници венци и цветя.[6][7] От 2005 г. празнуващите на 9 май носят по руски образец символични георгиевски ленти.[8]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]