Бруно Барбей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бруно Барбей
Bruno Barbey
френски фотограф
Роден
Починал
Семейство
Съпруга Каролин Тиено
Деца Орели, Игор

Уебсайт brunobarbey.com

Бруно Барбей (на френски: Bruno Barbey) е френски фотограф и фоторепортер.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 февруари 1941 г. в Берешид, Мароко. Първите дванадесет години от живота си прекарва в Мароко, между Рабат, Маракеш и Танжер, в зависимост от назначенията на баща си, който е висш служител на Френския протекторат на Мароко.[2]

На 16-годишна възраст получава свидетелство за пилот и се занимава с парашутизъм. На следващата година заминава за Париж, за да учи в Лицея Анри-IV. Негови съученици са Ерик Ромер и Барбет Шрьодер, с които прекарва дълги часове във Френската синематека.[3]

През 1959–1960 г. следва във Висшето национално училище за изкуства и занаяти във Вьове, Швейцария, фотография и графични изкуства.[1] Но му е скучно, защото програмата се фокусира основно върху рекламата или индустриалната фотография. През 60-те години е нает от издателство „Rencontre“ в Лозана и пътува из Европа и Африка. През 1964 г. започва да работи за известната фотографска агенция Magnum Photos, като през 1966 г. става негов асоцииран член, през 1968 г., когато снима студентските бунтове в Париж,[4] и щатен сътрудник.[1] През 1978–1979 г. е вицепрезидент на Magnum Photos за Европа, а между 1992 и 1995 г. е президент на Magnum International.

Между 1979 и 1981 г. работи над книгата си за Полша. Отхвърля определението „военен фотограф“, въпреки че прави големи фоторепортажи за гражданските войни в Нигерия, Виетнам, Близкия изток, Камбоджа, Северна Ирландия, Ирак, Кувейт и националноосвободителната война в Бангладеш. През 2005 г. Барбей започва да работи върху проекта си за Истанбул.

Член е на Академията за изящни изкуства (на френски: Académie des Beaux-Arts) към Френския институт (2016).

Негова съпруга е кинодокументалистката Каролин Тиено, с която имат две деца – дъщеря Орели и син Игор.

Умира на 9 ноември 2020 г. в Орбе л'Абеи.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Naples. Switzerland: Rencontre, 1964.
  • Camargue. Switzerland: Rencontre, 1964.
  • Portugal. Switzerland: Rencontre, 1966.
  • Kenya. Switzerland: Rencontre, 1966.
  • Koweït. Switzerland: Rencontre, 1967.
  • Ecosse. Switzerland: Rencontre, 1968.
  • Ceylan. France: André Barret, 1974.
  • Iran. Jeune Afrique, 1976.
  • Nigeria. France: Jeune Afrique, 1978.
  • Bombay. Netherlands: Time & Life, 1979.
  • Pologne. France: Arthaud, 1982.
  • Le Gabon. France: Chêne, 1984.
  • Portugal. Deutschland: Hoffmann & Campe, 1988.
  • Fès, immobile, immortelle. France: Imprimerie Nationale, 1996.
  • Gens des nuages. France: Stock, 1997.
  • Mai 68. France: Différence, 1998.
  • Photo Poche. France: Nathan, 1999.
  • Essaouira. France: Chêne, 2000.
  • Les Italiens. France: Martinière, 2002.
  • Maroc. France: Martinière, 2003.
  • 1968, Bruno Barbey. Istanbul, Turkey: Fotografevi, 2008.
  • Italyanlar / Italians. Turkey: Yapi Kredi, 2008.
  • Bruno Barbey's Istanbul. Turkey: Yapi Kredi, 2009.
  • Passages. Paris: La Martinière, 2015. ISBN 978-2-7324-5572-3. Билингвално издание на английски и френски език.

Филми[редактиране | редактиране на кода]

  • The Bakery Girl of Monceau (1963) – режисьор Ерик Ромер, оператор Барбей
  • Mai 68 (1968) – 16 mm, B&W
  • 3 Jours, 3 Photographes (1979) – режисьор Ф. Московиц. Филмът е посветен на работата на Барбей, Жан Луп Сиеф и Робер Доано
  • Assignment in Morocco (1988) – BBC, режисьор Клем Валанс. Във връзка със 100-годишнината на National Geographic
  • Maroc sans Frontière (1996) – режисьор Мостафа Буазуи за мароканската телевизия
  • Les Italiens (2002) – режисьор Каролин Тиено; betanum, 10 mins
  • Panoramiques Maroc (2003) – режисьор Каролин Тиено; betanum, 12 mins
  • Grand Angle (2005) – 2M, Maroc
  • Mai 68 vu par Bruno Barbey (2008) – режисьор Каролин Тиено

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Bruno Barbey. // Magnum Photos. Посетен на 11 ноември 2020.
  2. Biographie de Bruno Barbey. // Centre Georges Pompidou.[неработеща препратка]
  3. Carole Naggar. Bruno Barbey, Passages. // Éditions de La Martinière, 2015.
  4. Bruno Barbey's best photograph: the Paris protests of 1968 (Interview by Karin Andreasson). // 21 август 2014. Посетен на 11 ноември 2020.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]