Бъзак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
В разговорния език бъзак също може да значи група дървета или храсти на бъз.

Бъзак
Sambucus ebulus bgiu.jpg
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Лугачкоцветни (Dipsacales)
семейство:Мешковицови (Adoxaceae)
род:Бъз (Sambucus)
вид:Бъзак (S. ebulus)
Научно наименование
Linnaeus, 1753 г.
Бъзак в Общомедия
редактиране
Зрял бъзак

Бъзак (на латински: Sambucus ebulus) или тревист бъз (още бъзе, бъзовляк, бъзуняк, ниско бъзе) е тревисто многогодишно растение, вид бъз, с дълго, пълзящо, силно разклонено коренище. Стъблото изправено, 1 – 2 m високо, набраздено, в горната част разклонено, с мека бяла сърцевина. Листата са срещуположно разположени, нечифтоперести с 5 – 13 продълговати до продълговато ланцетни заострени и напилени листчета. Цветовете с бяло, 5-делно, звънчевидно венче, по-рядко розово отвън; събрани в щитовидни съцветия. Плодът е сферичен, 5 – 6 mm в диаметър, тъмносин до черновиолетов, сочен с 3 костилки, дълги до 3 mm. Разпространен е като бурен край пътищата и населените места. Листата са нечифтоперести, срещуположни, с прилистници (ланцетни). Плодът е черна ягода. Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Разпространен е из цялата страна до 1800 m надморска височина. В билкарството се използва плодът (Fructus Ebuli) и коренът (Radix Ebuli), а по-рядко и цветовете (Flores Ebuli).

Цветовете съдържат незначително количество етерично масло, цианогенен гликозид и захари; плодовете – антоцианови багрилни вещества, захари, валерианова, ябълчена и винена киселина, дъбилни вещества, смоли, пектин, витамин С и др. В зелените плодове и семената се съдържа цианогенен гликозид, поради което са отровни, но сокът на зрелите плодове не е отровен. В корените се съдържат дъбилни вещества и танини.

Има диуретично и антимикробно действие.

Билкарство[редактиране | редактиране на кода]

За медицински цели се използват корените (отвара) и плодовете (студен извлек). Зелените плодове са отровни, използват се зрелите (при децата могат да предизвикат гадене и повръщане). Коренът се използва при ужилвания (чрез втриване) и при бъбречни заболявания (чрез отвара).

При трудно уриниране и за изпотяване се прави запарка от цветовете. Гъст екстракт от плодовете – при безапетитие, анемия, отпадналост и местно втриване върху кожата при ухапване от насекоми, при хемороиди и ревматизъм.

Опасност от припознаване[редактиране | редактиране на кода]

Бъзака може лесно да се сбърка с бъза. Основните разлики се състоят в следните неща:

  • Бъзакът е храстовиден и достига до 2 метра височина, докато бъзът достига до 7 – 8 м височина и е дърво.
  • Бъзакът цъфти през юли-август, докато бъзът по-рано – през май-юни.
  • Плодчетата на бъзака са насочени нагоре, на бъза висят надолу.

Източници[редактиране | редактиране на кода]