Българска орнитологическа централа
Българската орнитологическа централа е звено към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания, занимаващо се главно с изучаване миграцията на птиците в България.
Създадена е през 1928 г. Основните ѝ теренни бази се намират на Атанасовското езеро и Драгоманското блато, използва се и базата „Калимок“.
История[редактиране | редактиране на кода]
Орнитоцентралата е основана през 1928 г. като част от Царските природонаучни институти. След реструктуриране, през 1947 г. минава към Института по зоология към БАН. Развитието ѝ е преминало под ръководството на орнитолозите Павел Патев[1], Николай Боев, Стефан Дончев, Мария Паспалева, Димитър Нанкинов.[2] Понастоящем се завежда от доц. д-р Борис Николов.
Текущото лого на Българската орнитологическа централа с изображение на червенокръста лястовица е избрано през 1980 г.
Дейност[редактиране | редактиране на кода]
Българската орнитологическа централа изследва миграциите на птиците по метода на опръстеняването. Освен това се изучават и екологията, гнезденето, етологията и др. аспекти от живота на птиците. Централата периодично издава бюлетини, съдържащи данните от пръстените на намерените в България птици, както и данните на опръстанените в страната птици.
Опръстеняване[редактиране | редактиране на кода]
Българската орнитологическа централа е координатор на опръстеняването на птици в България и е национален представител в Европейския съюз за опръстеняване на птици EURING. Дейността започва със създаването на централата през 1928 г. са опръстени повече от 600 000 екземпляра от над 230 вида птици.[3] Средногодишният брой хора работещи активно по опръстеняването са около 50, а повече от 700 са регистрираните, много от които доброволци.[3]
Орнитоцентралата издава ежегодно бюлетина Bird Banding Bulletin до 1989 г., който, след дълга пауза, е наследен от Bird Ringing Bulletin през 2008 г.[3] В бюлетина се описва свършената работа по опръстеняването, като последният брой №11 от 2008 г. съдържа доклада за 1987 – 1988.
Трудности[редактиране | редактиране на кода]
В доклада си до EURING, БОЦ неколкократно споменава липсата на достатъчно средства за дейността им, което през годините е довело до намаляване броя на базите и служителите ѝ. Това е и причината до 2009 г. все още да не са издадени докладите за дейността след 1988 г.[3] Орнитоцентралата разчита в голяма степен на доброволното съдействие на други лица. Това включва доброволци по опръстеняването, дарения от пръстени и др.
Освен финансови, Орнитоцентралата изпитва и бюрократични спънки. Въпреки предложенията на БОЦ за изменения в Закона за биологичното разнообразие които да урегулират дейността им, включително издаването на разрешителни за опръстеняване, законът е приет без да се съобрази с нуждите им.[3] В сегашния си вид, законът изисква разрешително от министъра на околната среда и водите за улавянето на застрашени видове птици или за използването на неселективни методи за улавянето на каквито и да било птици. При това, в разрешителното трябва да се посочат видовете животни, броят екземпляри, времето и мястото на улавянето им (Чл. 49 от ЗБР). А това са все неща които не могат да се определят предварително, дори повече – именно установяването на видовия състав и числеността е целта на самото улавяне на птиците.
Школа по орнитология и природозащита[редактиране | редактиране на кода]
От 1989 г. Орнитоцентралата провежда ежегоден безплатен курс в своята Школа по орнитология и природозащита.[4] Лекциите са онагледени с аудио и визуални средства и представят разнообразието на българската орнитофауна. Организират се и екскурзии сред природата. От сезон 2018/2019 г. школата е именувана в чест на проф. Димитър Нанкинов.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Боев, З. 1991. 100 години от рождението на Павел Патев – основоположник на съвременната орнитология в България. – Historia naturalis bulgarica, 3: 111 – 116
- ↑ Боев, З. 1990. 100 години орнитологични изследвания в България. – Historia naturalis bulgarica, 2: 25 – 35
- ↑ а б в г д Доклад за опръстеняването в България за EURING от август 2009 г.
- ↑ National Geographic (България), Новини Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine. – „Продължава вече над 20-годишната традиция...“