Опръстеняване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Опръстеняването е метод за изучаване на птиците, при който те биват маркирани чрез поставяне на пръстени с уникален идентификационен код на краката им. Кодът се вписва в база данни заедно с информация за екземпляра, времето и мястото на улавянето му, а птиците се връщат на свобода. При следващо улавяне, опръстенените екземпляри могат да бъдат идентифицирани по кода на пръстените, а в базата данни да се добавят новите данни за него. Събраните данни се анализират и дават важна информация за множество аспекти от живота на птиците.

Международно сътрудничество[редактиране | edit source]

Териториите през които прелитат птиците обикновено са огромни, обхващащи многобройни държави и дори континенти. За да бъде по-ефективно наблюдаването им, са създадени държавни и международни организации за координиране на усилията и споделяне на базите данни:

  • EURING (Европейски съюз за опръстеняване на птици) координира опръстеняването в Европа. България е член на EURING с национален представител Българската орнитологическа централа.
  • SAFRING — координатор и насърчител на опръстеняването в южна Африка[1]
  • US Bird Banding Laboratory, в сътрудничество с North American Banding Council отговаря за дейността в САЩ
  • Australian Bird and Bat Banding Scheme — отговаря за Австралия[2]

Процедура[редактиране | edit source]

Кос уловен в орнитологична мрежа

Дейността по опръстеняването изисква първо, улавяне на птиците, последващо измерване на биологични параметри и вписването им в база данни и накрая — самото опръстеняване и освобождаването на птиците.

Улавяне[редактиране | edit source]

Улавянето обикновено се извършва с широки вертикални мрежи, издигани като стена на местата откъдето се очаква да минат птиците. Най-ефективно е това да става по време на периода на миграция или следгнездово скитане и в близост до влажни зони където птиците се хранят и почиват.[3] Мрежите обикновено са черни за да не отразяват слънцето и при разпъването им се остава известна свобода (не са изпънати) за да оформят своеобразни джобове в които птиците се заплитат.

Снемане на данни[редактиране | edit source]

Измерване на третото първостепенно махово перо за определяне на крилната формула.

Най-важната информация която трябва да се определи е видът на птицата, тъй като останалите данни биха били безполезни ако не се знае за кой вид се отнасят. След това се правят различни измервания на екземпляра, като:

  • размери на тялото и негови части — обща дължина, дължина на крилото, размах на крилата, дължина на опашката, нокътя, клюна и др.
  • крилна формула
  • охраненост на птиците

Тази информация се вписва в базата данни заедно с идентификационния номер от пръстена който се слага на птицата.

Опръстеняване[редактиране | edit source]

Пръстените обикновено са метални и имат предварително гравиран, или по друг начин нанесен, уникален идентификационен код. Пръстените са с различни диаметри, за различните по размер птици, с процеп през който се вкарва крака на птицата. С обикновени или специални опръстенителни клещи пръстенът се пристяга.

Всеки район има координатор на опръстителната дейност който отговаря за издаването на пръстени. Националният координатор в България е Българската орнитологическа централа.

Цветни пръстени[редактиране | edit source]

Освен пръстени с нанесен символен идентификационен код се използват и цветни пръстени при които които уникалният код представлява комбинация от различни цветни пръстени, понякога в комбинация с отделни символи. Това позволява разпознаването на маркираната птица да стане от разстояние без нуждата от повторно улавяне. Цветните пръстени обикновено са пластмасови и не много устойчиви и често се употребяват успоредно с металните.

Последващи наблюдения[редактиране | edit source]

При повторно намиране на опръстенени птици, в базата данни за съответния екземпляр (разпознат по идентификационния номер) се добавят новите данни. Екземпляри маркирани чрез цветни пръстени или други способи, могат да бъдат разпознати и без да бъдат улавяни, дори от голямо разстояние при наблюдение с бинокъл или телескоп. Това е значително по-лесно от улавянето, но така могат да се установят и по-малко параметри — местоположение и най-общи бележки. По тази причина миграционните данни стават значително по-подробни от останалите за чието определяне е нужно улавяне.

Анализ на данните[редактиране | edit source]

Така акумулираните данни дават възможност за оценка на разнообразни аспекти от живота на птиците:

  • миграционни навици, по вписаните координати и време на улавянето или наблюдаването им
  • смъртност — намерени мъртви екземпляри също се проверяват за маркировка
  • развитие — по вписани тегло, размери и т.н.
  • епидемиология — вписват се установени паразити и болести
  • други

Други методи за маркиране[редактиране | edit source]

Освен чрез метални и цветни пръстени, за маркирането и проследяването на птиците се използват и множество други прийоми. Изборът на метод се зависи от целите на наблюденията които ще се извършват и естеството на събираната информация, вида на птиците и финансовото обезпечение.

Крилометки[редактиране | edit source]

Fregata minor с крилометка

Цветните крилометки (wing tags) са маркери поставяни на крилата на птиците и, подобно на цветните пръстени, идентифицират птицата чрез уникална комбинация от цветове и символи. Позволяват разпознаване на екземпляра от разстояние, но лесно изпадат, особено при линеенето на птиците. Използват се при по-големи птици, при които крилометката няма да затрудни полета.

Сигнални предаватели[редактиране | edit source]

Чрез радиопредавател, монтиран на тялото на птицата, може да се следи много подробно нейното движение. Установяването на позицията става посредством два полеви приемника чрез триангулация. Този метод е много полезен за проследяване на птици в местности с гъста растителност, както и когато птиците са плашливи и трудно забележими.

Сателитните предаватели пък позволяват проследяването на миграции на много големи разстояния, но заради големия им размер, употребата им е ограничена само до по-големите птици.

Други[редактиране | edit source]

Понякога се използват пръстенни огърлици за маркиране на видове при които краката трудно се наблюдават, например плуващи птици — лебеди, патици, гъски и др. Птиците могат да бъдат маркирани и чрез оцветяване на отделните пера.

Опръстенителна дейност в България[редактиране | edit source]

Опръстенителната дейност в България се координира от Българската орнитологическа централа, която е национален представител на държавата в Европейския съюз за опръстеняване на птици, EURING. От 1928 г. досега са опръстенени повече от 600 000 птици.[4] Орнитоцентралата издава удостоверения на опръстенители които са преминали успешно курса за определяне на птици.[3] Тя се грижи и за издаването на бюлетина Bird Ringing Bulletin с информация за свършената работа.

Закон за биологичното разнообразие[редактиране | edit source]

Законът за биологичното разнообразие закриля редица застрашени видове птици и повечето диво срещащи се видове като забранява техния улов за каквито и да било цели (чл. 38, ал .1; чл. 41, ал. 3, т. 1; чл. 44; чл. 46, т.1 и 2).[5] Изключения от тези забрани се позволяват само за целите на научните изследвания и обучението (чл. 48, ал. 2, т. 5), като за целта трябва да бъде издадено писмено разрешение от министъра на околната среда и водите (чл. 49). Това е сложна бюрократична процедура при която трябва предварително да бъдат описани местата, методите, броят и видовете птици които ще бъдат улавяни и обосновката за дейността. Издаденото разрешително се изпраща на РИОСВ, откъдето се назначава инспектор който да контролира дейността.

Тази обща процедура не е съобразена с нуждите на орнитолозите и не предвижда специални условия за улесняване на опръстеняването, което е най-използвания метод за изучаване на птиците.[4][3] По тази причина, в момента се обсъждат промени в закона, които да регламентират опръстеняването и да направят самата Орнитоцентрала отговорник по издаването на разрешителни за опръстеняване.[3]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. SAFRING
  2. Australian Bird and Bat Banding Scheme
  3. а б в г Тилова, Елена. Наръчник за опръстеняване на птици. 2007. ISBN 954-90201-9-3.
  4. а б Доклад за опръстеняването в България за EURING от август 2009 г.
  5. Закон за биологичното разнообразие

Външни препратки[редактиране | edit source]