Български национален комитет (1941 – 1944)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Български национален комитет
Информация
Тип политическа организация
Основана 1941 г.
Закрита 1944 г.
Седалище Подмандатна Палестина Йерусалим, Палестина
Египет Кайро, Египет
Ръководител Г. М. Димитров

Българският национален комитет (БНК) е политическа организация на български емигранти, съществувала в началото на 1940-те години.

БНК е създаден като задграничен център на деятели на БЗНС по време на Втората световна война през пролетта на 1941 г. в Ерусалим от лидери на БЗНС Александър Стамболийски – д-р Г. М. Димитров (Гемето) и др.

БНК се регистрира като антифашистка организация и се обявява против обвързването на България с държавите от хитлеристката ос. Заедно с това БНК не одобрява и репресивната вътрешна политика на управляващите български политици. Пропагандната дейност на БНК се осъществява чрез радио-предавателя Свободна и независима България.

Скоро след учредяването си Българският национален комитет премества седалището си в Кайро, където поддържа най-тесни контакти с представители на държавите от антихитлеристката коалиция и най-вече с тези на Англия.

БНК прекъсва дейността си през септември 1944 г., когато в резултат на станалите промени в политическия живот на България д-р Г. М. Димитров решава да се завърне в родината и да участва в политическия живот.

След утвърждаването на комунистическия режим в България Г. М. Димитров възстановява Българския национален комитет, вече с център във Вашингтон и клонове в множество западни страни.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Костов, Александър. От противници в Студената война до партньори в Европейския съюз. София, Арт Медия Комюникейшънс, 2007. ISBN 978-954-91634-3-8. с. 71 – 75.