Български национален комитет (1941 – 1944)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Български национален комитет (1941 – 1944)
Информация
Тип политическа организация
Основана 1941 г.
Закрита 1944 г.
Седалище Британски мандат в Палестина Йерусалим, Палестина
Египет Кайро, Египет
Ръководител Г. М. Димитров

Българският национален комитет (БНК) е политическа организация на български емигранти, съществувала в началото на 1940-те години.

БНК е създаден като задграничен център на деятели на БЗНС по време на Втората световна война през пролетта на 1941 г. в Ерусалим от лидери на БЗНС Александър Стамболийски – д-р Г. М. Димитров (Гемето) и др.

БНК се регистрира като антифашистка организация и се обявява против обвързването на България с държавите от хитлеристката ос. Заедно с това БНК не одобрява и репресивната вътрешна политика на управляващите български политици. Пропагандната дейност на БНК се осъществява чрез радио-предавателя Свободна и независима България.

Скоро след учредяването си Българският национален комитет премества седалището си в Кайро, където поддържа най-тесни контакти с представители на държавите от антихитлеристката коалиция и най-вече с тези на Англия.

БНК прекъсва дейността си през септември 1944 г., когато в резултат на станалите промени в политическия живот на България д-р Г. М. Димитров решава да се завърне в родината и да участва в политическия живот.

След утвърждаването на комунистическия режим в България Г. М. Димитров възстановява Българския национален комитет, вече с център във Вашингтон и клонове в множество западни страни.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Костов, Александър. От противници в Студената война до партньори в Европейския съюз. София, Арт Медия Комюникейшънс, 2007. ISBN 978-954-91634-3-8. с. 71 – 75.