Български танкерен флот
Танкерният флот на България е съвкупността от танкерни кораби на страната, предназначени за морски превози на течни товари.
За кратко функционира специализираното държавно параходство „Български танкерен флот“ (1967 – 1976), съкратено „БТФ“, със седалище в Бургас.
История[редактиране | редактиране на кода]
Преди „БТФ“[редактиране | редактиране на кода]
България има малък нефтодобив, поради което внася от чужбина суров нефт за преработка и производство на нефтопродукти (включително горива) и готови течни горива. През 1950-те години вносът на нефт и течни горива става с чуждестранни танкери.[1]
През 1955 г. Корабостроителен и кораборемонтен завод „Георги Димитров“ във Варна предава на военноморските сили първите български моторни танкери „Тюленово“ и „Белослав“. Те са с вместимост 300 тона, дължина 40,41 м, широчина 6,41 м, газене 2,75 м и дизелови двигатели с мощност 200 к.с. По този начин е поставена основата на българския танкерен флот и на превозите на наливни товари.[1]
Първият петролоносач е закупен от Швеция през 1959 г. и е наименуван „Комсомолец“. Той плава под командването на капитан Васил Вълчанов до 1974 г., когато е изваден от експлоатация и е предаден за скрап.[1]
През 1960 г. под ръководството на капитан Димитър Хаджииванов 12 960-тонният танкер „Антон Иванов“, извършва първото плаване на български кораб до Куба. След изваждането му от експлоатация е реконструиран в плаваща пречиствателна станция.[1]
От 1961 г. е прието българските танкери да се наименуват на имената на български реки.[1]
На 12 юли 1961 г. български флаг се вдига над танкера „Марица“ с вместимост 17 097 т под ръководството на капитан Димитър Прокопиев. На 21 юли 1961 г. капитан Славчо Рангелов приема 12 234-тонния „Арда“. На 22 януари 1962 г. отплава „Янтра“ с вместимост 15 530 т. и капитан Георги Генов. Под негово командване на 27 юли 1963 г. отплава 20 462-тонният „Дунав“.[1]
През 1965 г. корабоплавателна дирекция „Балкантранс“ купува танкерите „Хемусит“, „Хидрофан“ и „Хиалит“, които от 22 януари 1970 г. носят имената съответно „Вит“, „Лом“ и „Ерма“.[1]
По българска поръчка през 1966 г. в Осака, Япония са построени 25 585-тонните „Искър“ и „Огоста“ (капитан Иван Станчев), които са първите нови крупнотонажни танкери, използвани от българския танкерен флот. „Искър“ (капитан Славчо Рангелов) става и първият български кораб, който достига западното крайбрежие на Канада и товари във Ванкувър.[1]
„БТФ“, Бургас[редактиране | редактиране на кода]
От 1 октомври 1967 г. съществува самостоятелно параходство „Български танкерен флот“ със седалище в Бургас, под чието ръководство са предадени петролоносачите на българския флот.[1]
На 5 ноември 1967 г. се вдига български флаг над „Въча“, а на 15 октомври 1968 г. отплава „Чая“ – построени в съветския завод „Залив“ в град Керч, Крим и първоначално наречени „Белатрикс“ и „Бенетнаш“. На 9 януари 1968 г. в Триест, Италия е вдигнато българското знаме над „Росица“ (3050 т) с капитан Кирил Фортунов, а през 1969 г. от Палермо, Италия под командването на капитан Иван Пашунов отплава „Тунджа“.[1]
На 31 май 1972 г. „Струма“ поема на път под командването на капитан Динчо Лютов. На 12 януари 1974 г. българското знаме се вдига над „Места“, а на 12 юни 1974 г. – и над „Осъм“.[1]
През 1975 г. балтийският завод в Ленинград започва строителството на серия бързоходни 15 540-тонни танкери на български екипажи: първи е предаден „Велека“ – 15 януари 1976 г., последен е „Камчия“ през 1977 г.[1]
След „БТФ“[редактиране | редактиране на кода]
На 1 октомври 1976 г. танкерите отново преминават към „Български морски флот“, Варна и се обособяват в отдел „Танкерно плаване“.[1]
На 24 март 1976 г. в КК „Георги Димитров“, Варна под командването на капитан Видьо Видев е спуснат на вода 100 000-тонният моторен танкер „Хан Аспарух“[1] – най-големият кораб, построен в България.