Валентин Пургин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владимир Пургин
Съветски мошеник, журналист
Владимир Пургин 
Роден: 1914
Починал: 5 ноември 1940 г.

Валентин Петрович Пургин, с истинско име Владимир Петрович Голубенко (1914—1940), е единственият в историята мошеник, съумял с измама да добие званието Герой на Съветския съюз.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Голубенко е роден през 1914 в Урал в семейство на работници. Останал само с основно образование, той е осъден за кражба за първи път през 1933. След освобождаването му следват нови обвинения в кражба, мошеничество и фалшификация. Изпратен е в изправително-трудовия лагер Дмитровлаг, откъдето съумява да избяга. С откраднат паспорт на лицето Валентин Петрович Пургин Владимир преминава в нелегалност[1].

Попада в Свердловск, където постъпва във Военно-транспортната академия и като кореспондент на железничарския вестник „Путёвка“. Постепенно Пургин си присвоява напълно фалшивата самоличност, набавяйки си документи за завършено средно образование, академична справка и завидна атестация от началника на Свердловската академия[2].

Така подготвен, Пургин е готов за Москва. В столицата той първоначално работи в редакцията на вестник „Гудок“, но след запознанство и сближаване с Полетаев, редактор на „Комсомольская правда“ Пургин е назначен в органа на Комсомола без проверка. През 1939 той вече е зам. началник на военния отдел в редакцията и създава около себе си ореол на тайнственност, намеквайки за връзки с НКВД и появявайки се пред колегите си закичен с орден Червено знаме, в действителност откраднат.

През 1939 в качеството си на военен кореспондент Пургин е командирован в Далечния изток за да отразява въоръжения конфликт между Япония и Монголия. През есента в редакцията пристига съобщение, че Пургин е ранен в битка при Халхин Гол и бере душа в болница в Иркутск. Шумът около него е предизвикан с фалшиви епикризи, но го довежда обратно в редакцията, където го чака Ленински орден. В края на 1939 Пургин е кандидат-член ВКП(б) с двойни препоръки от отдавнашни членове на комунистическата партия.

С началото на Съветско-финската война Пургин е изпратен на фронта със звание младши командир[3]. През януари 1940 той изпраща в редакцията съобщение, че е изпратен по секретно задание в Ленинград, поради което няма да може да кореспондира. В действителност той се подготвя за бягство на запад, а междувременно пилее командировъчните стредства в гуляи. Войната с Финландия обаче приключва с порой от държавни награди за победителите-червеноармейци. Пургин фалшифицира официална бланка на 39-та дивизия, с която предлага себе си за такава награда. Отчитайки позитивите на чистото му минало и предишните му награди на 21 април 1940 с указ му е присвоено най-висшето държавно звание Герой на Съветския съюз[4]. Указът е публикуван в „Комсомольская правда“ заедно с очерк за военните му подвизи, докато самия Пургин отдъхва в Сочи със съпругата си Лидия Бокашова[5].

Радостта е кратка, тъй като фотографията, публикувана в същия този очерк спомага за неговото разобличаване от свидетели. Пургин е арестуван, напълно разобличен и осъден на смърт чрез разстрел, а наградният указ е отменен [6].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Героями были угонщики и мошеники. // Московский комсомолец. Архив на оригинала от 9 юни 2012. Посетен на 2011-1-9. (на руски)
  2. Виктор Исаев, доктор исторических наук.. Младший брат Остапа Бендера. // Родина. Архив на оригинала от 2 април 2012. Посетен на 2011-1-9. (на руски)
  3. Валентин Пургин в Мурманской Книге Памяти
  4. Маленькая бедоносная война. // Московский комсомолец. Архив на оригинала от 9 юни 2012. Посетен на 2011-1-9. (на руски)
  5. Эдуард Хруцкий. Загадка Пургина.. // [1]. Архив на оригинала от 10 юли 2012. Посетен на 2012-5-18. (на руски)
  6. Валерий Поволяев, „За год до Победы. Авантюрист из „Комсомолки““, 2009
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Пургин, Валентин Петрович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.