Валентин Станков (езиковед)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Валентин Станков
български езиковед
Роден
Валентин Славчев Станков
Починал

Етнос българи
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Работил в Институт за български език

Валентин Славчев Станков е български езиковед, академик на Българската академия на науките.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 март 1936 г. в Мездра. Завършва българска филология в Софийския университет. В периода 1985 – 1997 г. е старши научен сътрудник в Института за български език при БАН. От 1995 г. е член-кореспондент, а през 2003 г. е избран за академик. През 1997 – 1999 г. е директор на Института за български език при БАН. Умира на 8 декември 2003 г.[1]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Научните му приноси са в областта на морфологията на съвременния български език, историята на новобългарския книжовен език, езиковата култура, транскрипцията на чуждите имена, езиковото строителство. Автор е на „Българските глаголни времена“ (1969), „Стилистични особености на българския глагол“ (1981). Участва в изработването на тритомната „Граматика на съвременния български език“ (1982 – 1983) и на два правописни речника.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104333. с. 4197.