Вариометър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за авиационния уред. За радиотехническия вариометър вижте Вариометър (радиотехника).

Вариометър, използван при планерите. Вижда се скалата с промяната в посоки нагоре и надолу и деленията във възли

Вариомѐтър (на латински: vario – променям, изменям + на старогръцки: μέτρον – измервам) в авиацията е полетно-навигационен уред, който измерва и показва скоростта на изменението височината на полета на летателния апарат.

Вариометър мембранен тип: 1. Изолирана кутия 2. Статично налягане 3. Капиляр 4. Подаване на статичното налягане 5. Мембрана 6. Предавателен механизъм

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Механичният (мембранен) вариометър представлява плътна кутия, свързана с атмосферата чрез тясна капилярна тръбичка. При промяна на височината на самолета настъпва, поради съпротивлението в капиляра, разлика между наляганията в кутията и атмосферата. Тази разлика се измерва с чувствителен диференциален манометър и чрез нея се определя вертикалната скорост на летателния апарат.[1]

За да се получи по-чувствително отклонение на стрелката, се използват термоси с твърда повърхност – може и стъклени термоси, които не се деформират от механични сили и натиск. Термосите са с много малък отвор и служат като буфер. При изкачване на самолета в термоса остава по-високо налягане спрямо статичното и тази разлика се използва за измерване на вертикалната скорост на самолета. След като няма вертикална скорост, налягането в термоса се изравнява постепенно със статичното налягане и стрелката отива в нулево положение, и обратно – в минус при загуба на височина.

В съвременните вариометри налягането на въздуха се измерва с помощта на датчик за налягане (електронен висотомер), а сигналът се диференцира или по аналогов, или по цифров начин.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((bg)) Кратка българска енциклопедия/том 1/1963