Василий Гросман
| Василий Гросман Василий Семёнович Гроссман | |
|---|---|
| руски писател | |
 | |
| Роден |
29 ноември 1905 г. (стар стил)
|
| Починал | 14 септември 1964 г.
|
| Погребан | Троекуровско гробище, Москва, Русия |
| Учил в | Химически факултет на Московския университет |
| Награди | Червено знаме Червена звезда Червено знаме на труда (СССР) |
| Литература | |
| Период | от 1930 г. |
| Известни творби | „Живот и съдба“ |
| Семейство | |
| Деца | Екатерина Короткова |
| Уебсайт | |
| Василий Гросман в Общомедия | |
Васѝлий Семьо̀нович Гро̀сман (на руски: Василий Семёнович Гроссман) е руски писател и журналист.
Роден е като Йосиф Соломонович Гросман на 12 декември (29 ноември стар стил) 1905 година в Бердичив, Киевска губерния, в еврейско семейство на инженер химик. През 1923 година се установява в Москва, където през 1929 година завършва химия в Московския университет. Работи като инженер химик, но от средата на 30-те години започва да публикува редовно белетристика. През Втората световна война придобива известност като военен кореспондент, като отразява на място целия ход на Сталинградската битка и пише първите публикации за Холокоста в съветския печат. Главното му произведение, романът „Живот и съдба“, завършен през 1959 година, е конфискуван от политическата полиция на тоталитарния комунистически режим и е запазен само по случайно стечение на обстоятелствата.[1]
Василий Гросма умира на 14 септември 1964 година в Москва след неуспешна операция на рак на стомаха.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
