Васил Огнянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Васил Огнянов
български химик
Роден
1881 г.
Починал
1955 г. (74 г.)

Васил Петров Огнянов е български химик, революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васил Огнянов е роден в 1881 година в Кюстенджа. Учи в Робърт колеж от 1896/1897 до 1900/1901 година.[1] Влиза във ВМОРО. През 1905 година в делегат на Първия конгрес на Серския революционен окръг на ВМОРО. [2][3]

Завършва специалност Химия в Софийския университетет 1908 година. Учителства в Габрово, Дряново и Враца. Автор е на учебници.

През Първата световна война е запасен капитан, командир на рота в Дванадесети пехотен балкански полк. За бойни отличия през войната е награден с ордени „За храброст“, IV степен и „Св. Александър“ V степен.[4]

Между 1925 и 1945 година е началник на химическия отдел на Централния ветереринаро-бактериологичен институт. Предеседател на Съюза на българските химици от 1945 до 1950 година.[5]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мина Горанова
(? – 1884)
 
 
 
Петър Огнянов
(1845 – 1933)
 
 
 
Мария Пенакова
 
Стефан Пенаков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Сава Огнянов
(1876 – 1933)
 
Богдан Огнянов
(1877 – ?)
 
Иван Огнянов
(1878 – 1929)
 
Ана Трънка-Огнянова
(1881 – 1921)
 
Александър Огнянов
(1884 – 1953)
 
Анастасия
Огнянова
 
Богдан Огнянов
 
Иван Пенаков}
(1883 – 1971)
 
Васил Огнянов
(1881 – 1955)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангелина Василева
(1914 – 1993)
 
Карл Огнянов
(1916 – 1987)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любомир Огнянов
(1910 – 1987)
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 390.
  2. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 371.
  3. Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987. с. 181.
  4. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 74; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 188-189
  5. Химия и индустрия 83 (2012) 7−11, 2012 Съюз на химиците в България, Главни редактори на списание Химия и индустрия, стр 7.