Велика Държилова
| Велика Държилова | |
| българска просветна деятелка | |
| Родена |
неизв.
|
|---|---|
| Починала | 1867 г.
|
| Семейство | |
| Съпруг | Константин Държилов |
| Деца | Георги Динков Славка Динкова |
Велика Държилова, известна и като Велика Динковица, е българска просветна деятелка и дарителка от епохата на Българското възраждане в Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Съпруга е на Константин (Динко) Държилов, български общественик и книжовник. Според сведение на Арсени Костенцев коренът ѝ бил от Охрид.[1] Децата ѝ Георги Динков и Славка Динкова стават известни просветни дейци.
Велика е участничка в борбите против гърцизма в Солун още от 1860 година. Характеризирана е от съвременници като „жена со изредно родолюбiе и распаленость за учебното напредванiе народно“. Посреща мъжествено арестуването на сина си Георги в 1863 година; на ироничните думи на гръцкия вицеконсул в Солун и на френски представител, управител на кораб, отговаря: „Зато съм го родила, за да умре защитещемъ правината“.[2] Самият Георги Динков пише с възхищение за думите на майка си в писмо до Стефан Веркович:[3]
| „ | Майка ми му отговорила: „Затова сьмъ го родила“; сирѣчь за да умрѣ за народътъ. Можамъ ли, господине, быдещемъ сынь на подобна майка да не сѣ радувамъ за моитѣ страданiя?! Ахъ, Боже мой! Дай подобны майки много по Българiя! | “ |
В 1866 година насърчава дъщеря си Славка да открие в къщата им първото българско училище в Солун[4] (в двегодишния училищен отчет от 1868 г., публикуван във вестник „Македония“ се казва, че „покойната Велика Динковица, на която целият народ дължи първа признателност, е поставила в 1866 г. дъщеря си Славка да учителствува“.[5] Обучението е безплатно. Първата година завършват само три ученички, но Велика окуражава дъщеря си да продължи просветното дело въпреки трудностите. През втората година броят на възпитаниците се увеличава.[4] По това време Велика умира, но малко преди смъртта си изживява голяма радост при пристигането на български книги от Цариград, дарени за училището; починала, взирайки се в книгите и прегръщайки една от тях.[2][4]
В завещанието си оставя долния етаж на къщата си за училището, докато народът бъде в състояние да построи училищно здание, дава място за постройка на училище и църква на името на св. Кирил и Методий, а на дъщеря си Славка поръчва да не напуска дотогава учителстването.[4]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Киряк Държилов (? — 1877) | Константин Държилов (1798 — 1890) | Велика Държилова (? — 1867) | |||||||||||||||||||||||||||
| Евдокия Алексиаду | Георги Динков (1839 — 1876) | Славка Динкова (1850 — 1869) | |||||||||||||||||||||||||||
| Димитриос Динкас (1876 — 1974) | |||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Снегаров, Иван. Солун в българската духовна култура. Исторически очерк и документи. София, Придворна печатница, 1937. с. 51, бел. 13.
- ↑ а б Снегаров, Иван. Солун в българската духовна култура. Исторически очерк и документи. София, Придворна печатница, 1937. с. 52, бел. 20.
- ↑ 26 Писма от Георги Динков до Стефан Веркович (1863-1871) - В: Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович. София, 1969. с. 18 (39).
- ↑ а б в г Снегаров, Иван. Солун в българската духовна култура. Исторически очерк и документи. София, Придворна печатница, 1937. с. 46.
- ↑ Снегаров, Иван. Солун в българската духовна култура. Исторически очерк и документи. София, Придворна печатница, 1937. с. 51, бел. 14.
