Киряк Държилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Киряк Държилов
български печатар
Роден
Починал
около 1877 г.
Киряк Държилов в Общомедия

Киряк Динков Държилов или Държилович или Държоловец (на гръцки: Κυριάκος Γ. Δαρζηλοβίτης) е български революционер, участник в Негушкото въстание, печатар и книжовник, собственик на гръцка и българска печатница в Солун от 1852 до 1860 година..

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Киряк Държилов е роден в началото на XIX век в богат търговско-занаятчийски род в Държилово, будно българско село в Негушко. Взима участие в Негушкото въстание от 1822 година, в което родното му село е опожарено, след което воюва срещу османците в Централна Гърция по време на Гръцкото въстание до 1829 година. След извоюването на независимостта на Гърция се установява в Атина и завършва висше образование. В Атина работи вероятно като учител.[1] В Атина сътрудничи на бизнеса на печатаря Александрос Гарболас и в 1840 година публикува гръцка граматика.[2]

Солунска печатница (1852 – 1860)[редактиране | редактиране на кода]

Към 1850 година Държилов се мести в Солун, където заедно с по-големия си брат Константин Държилов се опитва да отвори отново българска печатница, каквато няма след закриването на печатницата на Теодосий Синаитски. След много спънки от страна на гръцките църковни власти Киряк и Константин Държилови получават разрешение да печатат гръцки и български книги, но с гръцки букви. Печатницата е отворена на улица „Султание“ № 155 и частично на № 80.[3]

В печатницата си Държилов използва същия шрифт като Милтиадис Гарболас – първият гръцки печатар в града, и е вероятно, като се имат предвид връзките му със семейство Гарболас, той да е наследил буквите.[2]

Български книги[редактиране | редактиране на кода]

Отпечатаното от Държилови Кониково евангелие с гръцки букви на новобългарски език, 1852 г.
Ἀκολουθία τῆς ὁσίας μυροβλύτιδος καὶ θαυματουργοῦ Θεοδώρας τῆς ἐν Θεσσαλονίκῃ. Μετατυπωθεῖσα συνεργείᾳ μὲν καὶ ἐπιμελείᾳ τῶν κυρίων ἐπιτρόπων Μ. Ἀθανασίου καὶ Π. Παππαδοπούλου, καὶ ζήλου τῶν ἱερέων τοῦ ναοῦ τῆς ὁσίας, Σακκελίων Θεσσαλὸν καὶ Πέτρου ἐφημερίου. Δαπάνῃ δὲ τῶν φιλοχρίστων καὶ εὐσεβῶν χριστιανῶν. Ἐν Θεσσαλονίκῃ, τυπογραφεῖον Κυριάκου Δαρζηλοβίτου. 1853.
Βόλνεϋ, Φυσικός Νόμος ή φυσικαί αρχαί της ηθικής. Μεταφρασθείς παρά Κωνσταντίνου Πεντεδέκα. Εκδοθείς δε το δεύτερον υπό Κ. Δαρζηλοβίτου, δαπάνη των Κυρίων συνδρομητών. (Εγκρίσει της Αρμοδίας Αρχής). - «Ισότης… παραγωγαί αυτών». Βόλνεϋ, Φυσικός Νόμ. Κεφ. ΙΑ -Εν Θεσσαλονίκη, Τυπογραφ. Κ. Δαρζηλοβίτου. Επιμέλ. Σπ. Αυλονίτου. 1854.
Γεωγραφίας Στοιχ(ειωόών) Μαθημάτων... Δαπάνη Κ. Δαρζηλοβίτου, Θεσσαλονίκη 1855.

В 1852 година от „Стампа Кирякова Дарзилен Солон“ излиза едно Евангелие – новобългарски превод на Евангелието, подготвен от Павел Божигробски от село Кониково, отпечатан с гръцки букви на родното му воденско наречие.

Текстът на заглавната страница на евангелието гласи:

ΕΥΑΓΓΕΛΙΕ ΝΑ ΓΟΣΠΟΔΑ ΜΠΟΓΑ Η ΣΠΑΣΑ ΝΑΣΕΓΟ ΙΗΣΟΥΣΑ ΧΡΙΣΤΩ, ΣΙΓΑ ΝΟΒΟ ΤΥΠΟΣΑΝΟ ΝΑ ΜΠΟΓΑΡΣΚΟΙ ΓΕΖΙΚ. ΖΑ ΣΕΚΟΑ ΝΕΔΕΛΙΑ ΟΤ ΓΟΔΙΝΑ ΔΟΓΟΔΙΝΑ ΣΟ ΡΕΤ. ΠΡΕΠΙΣΑΝΟ Η ΔΙΟΡΤΩΣΑΝΩ ΟΤ ΜΕΝΕ ΠΑΥΕΛ ΙΕΡΟΜΟΝΑΧ, ΜΠΟΖΙΓΡΟΠΣΚΗ ΠΡΩΤΟΣΥΓΓΕΛ, ΡΟΔΟΜ ΒΟΔΕΝΣΚΑ (Επαρχια) ΟΤ ΣΕΛΟ ΚΟΝΙΚΟΒΟ. ΣΟΛΟΝ ΣΤΑΜΠΑ ΚΥΡΙΑΚΟΒΑ ΔΑΡΖΗΛΕΝ. 1852

Предаден с кирилица:

Евангелие на Господа Бога и Спаса нашего Иисуса Христо, сига ново типосано на богарской йезик за секоа неделя от година догодина со рет. Преписано и диортосано от мене Павел йеромонах, божигропски протосингел, родом Воденска (Епархия) от село Кониково. Солон, Стампа Кирякова Дарзилен. 1852.[4][5]

Вероятно в печатницата на Държилови е отпечатан на 2 август 1851 година Законът за битолските чифлигарски села от 25 юли 1851 година на западно българско наречие с гръцки букви[6] (Κανοναμε ζα σελατα Μπιτωλσκοι σανκι ζακον ζα τζιφλιγαριτε ι τζιφτζιοιτε στο σετ ποτ ποελα Μπιτολσκα).[7]

Гръцки книги[редактиране | редактиране на кода]

От печатницата на Държилови излизат за седем години поне 12 гръцки книги, предимно учебници.[2]

1. В 1852 година излиза френският речник Αλφαβητάριον Γαλλικόν περιέχον Κανόνας περί προφοράς, Αναγνωσματάριον και Λεξικόν των εν των κειμένω λέξεων. Υπό Ζ.Μ.Α. Έκδοσις Τρίτη επιδιορθωμένη. Εκδοθέν Δαπάνη Κ.Δαρζηλοβίτου. Εν Θεσσαλονίκη, τυπογραφείον Κ.Δαρζηλοβίτου. 1852. Σχ. 8ο, σ. 47. Изданието е препечатка на третото издание, излязло в Атина в 1849 година.[2]

2. Пак в 1852 година излиза „Етика“ на Константинос Кумас: Ηθική υπό του μακαρίτου Κ.Μ.Κούμα. Εκδοθείσα το πρώτο εν Βιέννη της Αυστρίας κατά το 1819. Νυν δε μετατυπωθείσα απαραλλάκτως εγκρίσει της αρμοδίας αρχής. Δαπάνη Κυρ. Δαρζηλοβίτου. – «Αποθέμενοι πάσαν ρυπαρίαν … τας ψυχάς ημών» Ιακώβου Επιστ. Κεφ. Α 21. – Θεσσαλονίκη, τύποις Κ.Δαρζηλοβίτου. 1852.[2]

3. Отново в 1852 година излиза „Практическа аритметика“ на Христос Вафас: Πρακτική Αριθμητική προς χρήσιν των μαθητευόντων εις τα Ελλην. σχολεία της Ελλάδος. Υπό Χ.Βάφα. Έτι μάλλον επιδιορθωμένη εκδίδεται το πέμπτον διά δαπάνης Κ. Δαρζηλοβίτου. – «Φέρε λάβωμεν … και λογισμόν» (Πλατ. Πολιτ. Βιβλ. ζ) – Εν Θεσσαλονίκη, Τυπογραφείον Κ.Δαρζηλοβίτου. 1852.[2]

4. В 1853 година излиза „Служба на преподобната и мироточива Теодора Солунска“: Ακολουθία της οσίας μυροβλύτιδος και θαυματουργού Θεοδώρας της εν Θεσσαλονίκη. Μετατυπωθείσα συνεργεία μεν και επιμελεία των κυρίων επιτρόπων Μ.Αθανασίου και Π.Παπαδοπούλου, και ζήλω των ιερέων του ναού της οσίας Σακελλίων Θεσσαλον. και Πέτρου εφημερίου, Δαπάνη δε των φιλοχρίστων και ευσεβών Χριστιανών. Εν Θεσσαλονίκη. Τυπογραφείον Κυριάκου Δαρζηλοβίτου. 1853.[8]

5. „Медицина в отсъствието на лекар“ на Сотириос Самардзидис – учил в Италия лекар, работил на много места из Османската империя – Сяр, Лесбос, Лариса, излиза в същата 1853 година: Η ιατρική εν ελλείψει ιατρού. Υπό Σ. Σαμαρτζίδου ιατρού. Κατ' έγκρισιν της αρμοδίας Αρχής. Θεσσαλονίκη, Τύποις Κ. Δαρζηλοβίτου. (Οδός Σουλτανιέ). Επιμελεία Σπ. Αυλονίτου. 1853.[3]

6. В 1854 година Държилов отпечатва „Природният закон или природните основи на етиката“ на Константин Франсоа Волней в превод на Константинос Пендедекас: Βόλνεϋ, Φυσικός Νόμος ή φυσικαί αρχαί της ηθικής. Μεταφρασθείς παρά Κωνσταντίνου Πεντεδέκα. Εκδοθείς δε το δεύτερον υπό Κ. Δαρζηλοβίτου, δαπάνη των Κυρίων συνδρομητών. (Εγκρίσει της Αρμοδίας Αρχής). – «Ισότης… παραγωγαί αυτών». Βόλνεϋ, Φυσικός Νόμ. Κεφ. ΙΑ -Εν Θεσσαλονίκη, Τυπογραφ. Κ. Δαρζηλοβίτου. Επιμέλ. Σπ. Αυλονίτου. 1854.[3]

7. Πρώτη τροφή του υγιούς ανθρωπίνου νοός, συγγραφείσα γερμανιστί παρά Καρόλου Τραϋγότου Θείμη και μεταφρασθείσα παρά Γ. Γενναδίου, Προς χρήσιν των απανταχού Σχολείων. Ήδη δε μετατυπωθείσα απαραλλάκτως κατά την τελευταίαν Στερεότυπον έκδοσιν Διά δαπάνης Κ.Δαρζηλοβίτου. (Εγκρίσει της Αρμοδίας Αρχής). Θεσσαλονίκη, Τυπογραφ. Κ. Δαρζηλοβίτου (Οδός Σουλτανιέ). Επιμέλεια Σπ. Αυλονίτου. 1854.[3]

8. Γεωγραφίας Στοιχ. Μαθήματα, τα μεν συλλεχθέντα τα δε συναχθέντα Υπό Ι.Π.Κ., Προς χρήσιν των δημοτικών σχολείων. Περιόδου Α. Τμήμα Α. Περιέχον την πολιτικήν Γεωγραφίαν. Μετατυπωθείσα επί το βέλτιον. Δαπάνη Κ. Δαρζηλοβίτου. Θεσσαλονίκη, Τυπογραφείον Κ. Δαρζηλοβίτου, Επιμέλεια Σπ. Αυλονίτου. 1855.[3]

9. Γεωγραφίας Στοιχ. Μαθήματα, τα μεν συλλεχθέντα τα δε συναχθέντα Υπό Ι.Π.Κ., Προς χρήσιν των δημοτικών σχολείων. Περιόδου Α. Τμήμα Α. Περιέχον την Πολιτικήν Γεωγραφίαν. Μετατύπωσις τέταρτη εις το βέλτιον, Εν Θεσσαλονίκη. Εκ του τυπογραφείου Κ.Δαρζηλοβίτου. Οδός «Σουλτανιέ», Αριθμός 155. 1856. Δι επιμελείας Πανταζή Χ. Γαμβρίσσου.[9]

10. В 1857 година Държилов издава „Историческо резюме на Светото Евангелие“ на Константинос Христодулос Теталомагнитос: Ιστορική περίληψις του Ιερού Ευαγγελίου φιλοπονηθείσα Υπό Κωνσταντίνου Χριστοδούλου Θετταλομάγνητος. Προς χρήσιν των Δημοτικών Σχολείων – «Ερευνάτε … περί εμού». Ιωάν. Κεφ. Ε, λθ. – Θεσσαλονίκη, Τύποις και αναλώμασι Κ. Δαρζηλοβίτου. 1857.[10]

11. В 1858 година издава „Наръчник на християнина“ на Димитриос Дарварис: Εγχειρίδιον Χριστιανικό΄ν, Περιέχον Σύντομον εξήγησιν του Θείου Ναού, των εν αυτώ ιερών σκευών και αμφίων, των συνήθων ακολουθιών της θείας και ιεράς λειτουργίας, και των αγίων μυστηρίων της Εκκλησίας. Και ερανισθέν εκ διαφόρων Εκκλησιαστικών Συγγραφέων Υπό Δ.Ν. Δαρβάρεως. Μετατύπωσις Πρώτη Κατά την εν Αθήναις έκτην έκδοσιν. Επιδιορθωμένη μετά προσθήκης Γραφικών υποσημειώσεων και τινών άλλων επαυξήσεων. Εν Θεσσαλονίκη Τύποις Κ. Δαρζηλοβίτου. Οδός Σουλτανιέ, Αριθ. 155. Επιμελεία Πανταζή Χ. Γαμβρίσσου. Ευρίσκεται εν τω Βιβλιοπολείω Κ. Δαρζηλοβίτου εν οδώ Σουλτανιέ, Αριθμ 155 (Τιμάται παρ. 80). 1858.[10]

12. Последната запазена книга от печатницата на Държилов е също от 1858 година на Михаил Гликис: Ιστορία χρονική περιέχουσα άπασαν την κοσμοποιϊαν. Και διεξιούσα κατ' επιτομήν περί τε ουρανού και της γης, περί του Φωτός αυτού, και πάντων απλώς των υπό Θεού δημιουργηθέντων εν Ημέραις εξ. Περί τε της πλάσεως του Αδάμ και της Εύας και των λοιπών καθεξής, θεολογικώς πως και φυσικώς. Συντεθείσα μεν ποτέ παρά του αοιδίμου και αειμνήστου Μιχαήλ Γλυκά του εκ της νήσου Κερκύρας. Φιλοπόνως δε επεξεργασθείσα, και επιμελώς διορθωθείσα και διαιρεθείσα εις κεφάλαια τεσσαράκοντα κα τρία υπό Χριστοδούλου Ευθυμιάδου Ολυμπίου. Νυν πρώτον τύποις εκδίδοται προς χρήσιν εκάστου φιλομούσου, και φιλομαθούς αναγνώστου. Εν Θεσσαλονίκη εκ της τυπογραφίας Κ. Δαρζηλοβίτου. Επιμέλεια Πανταζή Χ. Γαμβρίσσου. 1858.[10][7][11]

Закриване на печатницата[редактиране | редактиране на кода]

След донос от страна на солунските първенци, начело с митрополитите Неофит Солунски и Никодим Воденски пред солунския управител Хюсни паша, че Държилович е подбуждал кукушани да искат за владика българина Партений, печатницата на Държилови е закрита през април 1860 година.[6][12][13] Държилович се опитва да противодейства чрез министерството в Цариград, но безуспешно. След затварянето на печатницата му, продължава да държи в Солун гръцка книжарница.[6]

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Киряк Държилов е един от информаторите на Димитър Миладинов, за когото Държилов събира народни песни. Държилов през 1867 година е надзирател в девическото училище в Солун, а от 1868 година е един от ръководителите на Солунската българска община[14] и пише дописки и разпространява в Югозападна България вестниците „Дунавски лебед“ на Георги Раковски, „Цариградски вестник“ и „Македония“, като на последните два е и настоятел.

В писмо до Георги Раковски на гръцки език от 8 (25) ноември 1860 година Държилов пише:

Много голяма скръб изпитвам, че макар и да съм българин, не знам [да пиша] на български език. От около десет години аз съм настанен в този град и имам печатница, в която печатам всички въведени в училищата гръцки книги, но понеже, както и беше право, съдействувах на кукушките българи да искат епископ българин - Партений, гърците, особено първенците, заедно със солунския и воденския митрополит, направиха постъпки пред пашата и преди шест месеца ми закриха печатницата. Сега оставам само с книжарницата си... Гърците, разбира се, подпомогнати от духовенството и властите, силно се нахвърлят срещу българите, макар последните да действуват в рамките на своите права, като искат да развиват и напредват в майчиния си език. Ако и да не владея този език, аз винаги съм говорил в полза на неговото разпространение между българите...[15]

Киряк Държилов умира в Солун около 1877 година.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
Динка
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Киряк Държилов
(? — 1877)
 
 
 
Константин Държилов
(? — 1890)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Динков
(1839 — 1876)
 
Славка Динкова
(1848 — 1878)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитриос Динкас
(1876 — 1974)
 


Източници[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Киряк Държилов в нашите сродни проекти:

  • „Българската възрожденска интелигенция“. София, Петър Берон, 1988, стр. 231;
  • Парижков, Петър. Фамилията Държилович. „Възрожденски книжари“. София, Наука и изкуство, 1980, стр. 229-231;

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Παπαστάθης, Χαράλαμπος Κ. Τα πρώτα ελληνικά τυπογραφεία της Θεσσαλονίκης. // Mακεδονικά τόμος 8ος. Εν Θεσσαλονίκη, Σύγγραμμα Περιοδικόν της Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών, Επιμέλεια Δ.Κανατσούλη-Σ.Παπαδοπούλου-Φ.Πέτσα, 1968. σ. 242.
  2. а б в г д е Παπαστάθης, Χαράλαμπος Κ. Τα πρώτα ελληνικά τυπογραφεία της Θεσσαλονίκης. // Mακεδονικά τόμος 8ος. Εν Θεσσαλονίκη, Σύγγραμμα Περιοδικόν της Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών, Επιμέλεια Δ.Κανατσούλη-Σ.Παπαδοπούλου-Φ.Πέτσα, 1968. σ. 245.
  3. а б в г д Παπαστάθης, Χαράλαμπος Κ. Τα πρώτα ελληνικά τυπογραφεία της Θεσσαλονίκης. // Mακεδονικά τόμος 8ος. Εν Θεσσαλονίκη, Σύγγραμμα Περιοδικόν της Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών, Επιμέλεια Δ.Κανατσούλη-Σ.Παπαδοπούλου-Φ.Πέτσα, 1968. σ. 246.
  4. „Български възрожденски книжовници от Македония. Избрани страници“, Издателство на БАН, София, 1983, стр. 119.
  5. Иванов, Йордан. „Български старини из Македония“, 1908, 1931, стр. 181-183.
  6. а б в Снѣгаровъ, Иванъ. Солунъ въ българската духовна култура: исторически очеркъ и документи. София, Университетска библиотека № 180. Придворна печатница, 1937. с. 30.
  7. а б Снѣгаровъ, Иванъ. Солунъ въ българската духовна култура: исторически очеркъ и документи. София, Университетска библиотека № 180. Придворна печатница, 1937. с. 40.
  8. Παπαστάθης, Χαράλαμπος Κ. Τα πρώτα ελληνικά τυπογραφεία της Θεσσαλονίκης. // Mακεδονικά τόμος 8ος. Εν Θεσσαλονίκη, Σύγγραμμα Περιοδικόν της Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών, Επιμέλεια Δ.Κανατσούλη-Σ.Παπαδοπούλου-Φ.Πέτσα, 1968. σ. 245 – 246.
  9. Παπαστάθης, Χαράλαμπος Κ. Τα πρώτα ελληνικά τυπογραφεία της Θεσσαλονίκης. // Mακεδονικά τόμος 8ος. Εν Θεσσαλονίκη, Σύγγραμμα Περιοδικόν της Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών, Επιμέλεια Δ.Κανατσούλη-Σ.Παπαδοπούλου-Φ.Πέτσα, 1968. σ. 246 – 247.
  10. а б в Παπαστάθης, Χαράλαμπος Κ. Τα πρώτα ελληνικά τυπογραφεία της Θεσσαλονίκης. // Mακεδονικά τόμος 8ος. Εν Θεσσαλονίκη, Σύγγραμμα Περιοδικόν της Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών, Επιμέλεια Δ.Κανατσούλη-Σ.Παπαδοπούλου-Φ.Πέτσα, 1968. σ. 247.
  11. Sudoc PS – Abes. Посетен на 10 април 2018.
  12. Стоилов, А. П. Солунски дейци по нашето Възраждане. Константин Държилович, Родина (Скопие), г. ІІІ, бр. 637, 10 юли 1918, с. 1.
  13. Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 211.
  14. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.231.
  15. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 171 – 172.
     Портал „Македония“         Портал „Македония