Димитриос Дарварис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитриос Дарварис
Δημήτριος Δάρβαρις
гръцки учен, филолог
Роден
Починал
1823 г. (66 г.)

Димѝтриос Николау Да̀рварис (на гръцки: Δημήτριος Δάρβαρις; на сръбски: Димитрије Николајевић Дарвар) е гръцки учен, филолог, полиглот, един от най-ярките представители на гръцкото Просвещение.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Обикновена гръцка граматика (Виена, 1806)

Дарварис е роден в костурското влашко село Клисура (Влахоклисура) в 1757 година, което тогава е в Османската империя, в семейството на богатия търговец Никола Дарварис. Получава начално образование в Клисура.[2] В 1769 година с брат си заминават за Земун, Австрия, при баща им. Учи в Срем и Нови сад при костурчанина Георгиос Леондиос (Леондиу, Леондиадис). След това учи в Земун и в Кралската академия в Будапеща при Калиникос Йоанитис, Манасис Илиадис и Теодосиос Силистряну. Първоначално Дарварис се занимава също с търговия, но постепенно се обръща повече към преподаване и писане. От 1780 до 1783 година учи класическа филология в Будапеща, Хале и Лайпциг и философия в Хале. Преподава в гръцките училища в Земун (1785 - 1795) и Виена, където се установява с четиримата си братя. Участва в издаването на „Ермис о Логиос“.[3] По езиковия въпрос е на междинни позиции между консерваторите и новаторите.

По модела на неговия „Еклогар“, издаден през 1804 година е съставен прочутия Рибен буквар на Петър Берон.[4]

Умира в 1823 година.[5]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на около 35 труда на тема философия, филология и религия, които са публикувани предимно във Виена. По-известните от тях са:

  • Γραμματική γερμανική ακριβεστάτη (Виена, 1785)
  • Μικρή Κατήχησις, ήτοι Σύντομος Ορθόδοξος Ομολογία της Ανατολικής Εκκλησίας των Γραικών ή Ρωμαίων (Виена, 1791, анонимно)
  • Χειραγωγία εις την καλοκαγαθίαν (Виена, 1791, 1802)
  • Εισαγωγή εις την ελληνικήν γλώσσαν, περιέχουσα διαφόρους ελληνικούς διαλόγους πάνυ ωφελίμους, εις τρεις εκατονταετηρίδας διηρημένους (Виена, 1802)
  • Εκλογάριον γραικικόν εις την χρήσιν των πρωτοπείρων της απλής διαλέκτου (Виена, 1804)
  • Μεγάλη Κατήχησις (Виена, 1805, 1835)
  • Επιτομή Φυσικής (Виена 1812-1813)
  • Χρηστομάθεια απλοελληνική εις χρήσιν της νεολαίας του Γένους (Виена, 1820)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Λόγιοι και επιστήμονες της Τουρκοκρατίας (μέρος 1ο). // Ιστορικά Καστοριάς, 16 декември 2013. Посетен на 15 юли 2014.
  2. Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 253.
  3. Εγκυκλοπαίδεια Πάπυρος Λαρούς Μπριτάννικα, τ. 16.
  4. Даскалов, Румен. Българо-гръцки преплитания. // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 1. Национални идеологии и езикови политики. София, Издателство на Нов български университет, 2013. ISBN 978-954-535-793-0. с. 185.
  5. „Δάρβαρης Δημήτριος“, архив на оригинала от 31 март 2014, https://web.archive.org/web/20140331183435/http://www.lib.uoa.gr/hellinomnimon/authors//Darvaris.htm, посетен 31 март 2014 
     Портал „Македония“         Портал „Македония