Константин Държилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константин Държилов
български общественик
Роден
Починал

Константин Динков Държилов или Държилович или Държоловец, наречен Динката е български революционер, общественик и книжовник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Константин Държилов е роден в Държилово, българско село в Негушко. Учи в прочутото гръцко училище в Мелник.[1] Заедно с по-малкия си брат Киряк Държилов взима участие в Негушкото въстание от 1822 година, в което родното му село е опожарено, след което воюва срещу османците в Централна Гърция по време на Гръцката война за независимост до 1829 година.

След извоюването на независимостта на Гърция Константин се установява с брат си в Атина, а в 1850 година двамата се местят в Солун, където помага на брат си в работата на печатницата, която Киряк създава, и се занимава с търговия. Константин Държилов е един от най-усърдните борци за българска просвета и църковна независимост. Поддържа връзки с Георги Раковски и пише в неговия вестник „Дунавски лебед“. Заедно с брат си е настоятел и разпространител на „Цариградски вестник“ и „Македония“. Поддържа кореспонденция и със Стефан Веркович. В свое стихотворение от 1862 година възхвалява дейността на Иларион Макариополски заради Великденската акция от 1860 година и завършва:

Живи славна Бугария, Македония, Тракия! Живи духовенство и бугарско Патричество![2]
Кониковото евангелие на „богарской йезик“ с гръцки букви от печатницата на Държилови

В писмо от 18 май 1864 година Държилов пише на Веркович:

Да ме прощаваш от не знаем добро народното майцино ми азик; на щаррос, брате мое, го научи бес учител, сам сос азбукето, сос букврчето. Вас молам на бугарчки азик, македончки да ми пишиш, твойо писмо мосне добро са чити, пиши го малко по-отворено. Кажи ми, ако отберуваш и моето прощо булгарчко писмо, тогай немаме нужда от гарчкото.[3]

От 1865 година е председател на Солунската българска община.

Константин Държилов е баща на Георги Динков и Славка Динкова. Умира в Солун в 1890 година.[4][5][6]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
Динка
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Киряк Държилов
(? — 1877)
 
 
 
Константин Държилов
(? — 1890)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Динков
(1839 — 1876)
 
Славка Динкова
(1848 — 1878)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитриос Динкас
(1876 — 1974)
 


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Васил Кънчов. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр.141.
  2. Академик Кирил Патриарх Български, Българското население в Македония в борбата за създаване на екзархията, Синодално издателство, София, 1971, стр.26-27.
  3. Документи за българското възраждане от архивата на Стефан И. Веркович 1860 - 1893. Съставили и подготвили за печат Дарина Велева и н. с. Трифон Вълов под редакцията и с предговор от чл. кор. Христо А. Христов, София, 1969, стр. 110, Документ 80.
  4. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.231.
  5. Парижков, Петър. Фамилията Държилович. „Възрожденски книжари“. София, Наука и изкуство, 1980, стр. 229-231
  6. Снегаров, Иван. „Солун в българската духовна култура: исторически очерк и документи“. София, Придворна печатница, 1937, с. 30-32, 40 (бел. 40)
     Портал „Македония“         Портал „Македония