Венелин Кръстев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Венелин Кръстев
Роден
Починал
2015 г. (95 г.)

Венелин Георгиев Кръ̀стев е български музикален публицист и историк, музикален педагог и общественик, професор.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 септември 1919 г. в Дупница. През 1943 г. завършва педагогическия факултет на Държавната музикална академия в София. През 1948 – 1949 г. специализира в Института по история на изкуството в Москва. От 1948 г. е асистент по история на музиката, а от 1953 г. е избран за доцент в Държавната музикална академия. От 1954 г. като старши научен сътрудник ръководи Музикално-историческата секция на Института по музикознание при БАН. През 1971 г. е избран за професор, а в периода 1978 – 1998 г. е директор на Института по музикознание.[1] Умира през 2015 г.

Негова дъщеря е композиторката Нева Кръстева.[1]

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на редица научни трудове свързани с историята на българската музика и съвременното музикално изкуство:[1]

  • „Очерки върху развитието на българската музика“ (1954)
  • „Българско музикознание и критика – идеи и проблеми“ (1972)
  • „Българската музикална култура“ (1974)
  • "Профили: Студии-есета за български композитори" в шест тома (1976-1986)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 7. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104296. с. 2479 – 2480.