Венера 7

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Венера 7
Общи данни
По програма на Космическа програма на СССР
Основни изпълнители Конструкторско бюро Лавочкин
Тип автоматичен
Основни цели изследване на Венера
Дата на изстрелване 17 август 1970 г.
Байконур
Стартова установка Мълния-М
Маса 1180 kg
Орбита/траектория орбита около Слънцето
Важни събития предаване на данни от повърхността на Венера
Продължителност 120 дни
Състояние нефункциониращ, на повърхността на Венера
Оборудване

Венера 7 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 17 август 1970 г. 05:38 стандартно време с цел изследване на Венера. Спускаемият апарат навлиза в атмосферата на планетата на 15 декември 1970 г. 05:34 стандартно време и предава данни в продължение на 35 минути преди да достигне до повърхността.


Техническа характеристика[редактиране | edit source]

За конструкцията на Венера 7 са взети предвид данните изпратени при предишните полети. Общата маса на апарата е 1 180 kg. Спускаемият модул е с тегло 495 kg. Разчетен е за работа при атмосферно налягане над 150 атмосфери, температура до 540 °C. Предвидено е да работи 30 минути на повърхността. Корпусът на спускаемия апарат е изработен от титан.

Той е със 100 kg по-тежък от спускаемия модул на Венера 5 и Венера 6. Парашутът за спускане има площ на купола 2,8 m2. Изработен е от „стъклонитрон“. Венера 7 разполага с оловно-цинков акумулатор, който се зарежда от слънчевите батерии 15 дни преди достигането на планетата.

Научна апаратура
  • Орбитален апарат - прибор КС-18-4М за изучаване на потоците от космически частици
  • Спускаем апарат - гамаспектрометър ГС-4 за определяне типа на повърхностните скали на планетата, комплект ИТД за измерване на температурата и атмосферното налягане, прибор ДОУ-1М за измерване на максималното ускорение при забавянето на СА от атмосферата на Венера.

Полет[редактиране | edit source]

Венера-7 е пусната от Байконур на 17 август 1970.

На 2 октомври и 17 ноември са направени две успешни корекции на траекторията на полета. При тези маневри за ориентир е използвано Слънцето. Неуспешни са два опита за корекции (на 27 и 30 сентември) с използване на ориентация по звездата Сириус.

На 15 декември 1970 год, 120 дни след старта, космически апарат Венера-7 достига планетата. По време на аеродинамичното спускане скоростта на апарата е намалена от 11,5 km/s до 200 m/s. При което претоварването му достига 350 g.

Спирачният парашут на спускаемия апарат е отворен на височина 55 km над повърхността на планетата. Налягането в тази точка е било 0,7 атмосфери. На 15 декември 1970 г. в 8 часа 34 минути 10 секунди (в 05:34 стандартно време) спускаемият апарат на „Венера-7“ пръв в света извършва приземяване на повърхността на Венера на 2000 km от утринния терминатор на нощната страна. Апаратът каца на място с коодинати 5° южна ш. и 351° изт. д. със скорост 16 м/с. Той изпраща информация в продължение на 53 минути, в това число — 20 минути от повърхността. Измерената там температура е 475±20 градуса, а налягането 90±15 атм.

Външни препратки[редактиране | edit source]