Венера 6

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Венера 6
Общи данни
По програма на Космическа програма на СССР
Основни изпълнители Конструкторско бюро Лавочкин
Тип автоматичен
Основни цели изследване на Венера
Дата на изстрелване 10 януари 1969 г.
Байконур
Стартова установка Мълния-М
Маса 1130 kg
Орбита/траектория орбита около Слънцето
Важни събития спускане на повърхността на Венера
Продължителност 126 дни
Състояние нефункциониращ, на повърхността на Венера
Оборудване
Венера 6 в Общомедия

Венера 6 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 10 януари 1969 г. 06:28 стандартно време с цел изследване на Венера. Общата маса на апарата е 1130 kg. Изстрелян е с помощта на ракетата носител Мълния-М. Общата конструкция на апарата е подобна на Венера 4, но е с подобрена издръжливост. Спускаемият модул с тегло 405 kg навлиза в атмосферата на Венера на 17 май 1969 г. и предава данни в продължение на 51 минути, като настъпва повреда преди да бъде достигната повърхността. Спускането бива забавено с помощта на парашут, като апаратът каца на място от повърхността с коодинати 5° южна ш. и 23° изт. д.. Правят се измервания на температурата, налягането, осветеността и химичния състав на атмосферата. Температурата е от 25 до 320 °C, а налягането от 0,5 до 27 атмосфери, за височини от 55 до 18 км.

При спускането на два пъти са взети проби за анализ на атмосферата. Първият път при налягане 2 атмосфери и температура около 85 °C. Вторият път – 10 атмосфер и 225 °C. Извършени са над 70 измервания на налягането повече от 50 на температурата. При сравнение на показанията направени от станциите „Венера-5“ и „Венера-6“ са открити различия по височина при еднакви налягания и температури. Този резултат се обяснява със различие (примерно 13 км) във височината на релефа на повърхността на планетата в точките на спускане на апаратите, разстоянието между които е няколкостотин километра. Анализът на атмосферата показал, че се състои от 97 % въглероден двуокис, 2 % азот, не повече от 0,1 % кислород, и незначително количество водна пара.

Фотометърът регистрира осветеност под долния праг. Направени са измервания на потоците плазма („слънчев вятър“) в околностите на Венера.

Спускаемият апарат спира изпращането на информация към Земята, когато налягането достига 27 атмосфери, това става на височина 18 км над повърхността.

Спускаемите модули на Венера 5 и Венера 6 навлизат в атмосферата на планетата откъм нощната и страна в два района отдалечени на 300 км един от друг. Според измерванията на двата апарата е определен приблизителния химичен състав на атмосферата на Венера:97 % въглероден двуокис, азот и инертни газове не повече от 2 %,водна пара около 1 %.Температура на 20 км над повърхността +325 градуса, съответно атмосферно налягане 27 атмосфери