Венера 13

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Венера 13
Общи данни
По програма наКосмическа програма на СССР
Основни изпълнителиКонструкторско бюро Лавочкин
Типавтоматичен
Основни целиизследване на Венера
Дата на изстрелване30 октомври 1981 г.
Байконур
Стартова установкаМълния-М
Маса760 kg
Орбита/траекторияорбита около Венера
Важни събитияпредаване на снимки от повърхността на Венера
Продължителност121 дни
Състояниенефункциониращ, на повърхността на Венера
Венера 13 в Общомедия

Венера 13 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 30 октомври 1981 г. в 06:04 стандартно време с цел изследване на Венера. Общата маса на апарата е 760 kg. Спускаемият модул навлиза в атмосферата на планетата на 1 март 1982 г. Осъществено е меко кацане в осветената част на планетата, като Слънцето се намира близо до зенит. Апаратът каца на повърхността в 05:17 ст. време на място с координати 7° ю. ш. и 303° и. д., в близост до издигната област наречена регион Феба и на около 950 km в североизточна посока от Венера 14.

Спускаемият модул е подобен на тези в предишните три мисии и е херметично изолиран. Налични са топлинен щит и три основни парашута, намаляващи скоростта на апарата от орбитална до свободно падане. В долната част е монтиран пръстен, поглъщащ енергията на удара с повърхността на планетата. Във вътрешността се намира охладителна система, поддържаща работна температура за нормална работа на инструментите и комуникационната система. В горната част е монтирана спираловидна антена. Данните от спускаемия модул биват предавани към орбиталния модул на орбита около Венера, който ги ретранслира към Земята. Проведените измервания включват химичен и изотопен анализ на газовете в атмосферата на Венера, профили на осветеността и установяване на наличността на светкавици. Оборудването включва и телевизионни камери, рентгенов флуоресцентен спектрометър, сонда за повърхностен материал, уред за установяване на механичните свойства на повърхността и сеизмометър.

Снимките на повърхността разкриват плоски скални плочи и тъмен фин материал. С помощта на механичната сонда част от този материал е анализиран спектрографски във вътрешността на апарата, разкривайки алкални габроиди.

Апаратът функционира в продължение на 127 минути, въпреки че първоначално са предвидени около 32. Измерено е атмосферно налягане от 84 атмосфери (8,5 MPa) и температура от 457 °C. Венера 13 е първият от общо два апарата (другият е сондата Хюйгенс), предал звуци от друго небесно тяло.

Снимки[редактиране | редактиране на кода]

Дон Мичъл чрез допълнително анализиране на записи от оригиналните сигнали, изпратени от апаратите Венера, възстановява снимки с подобрено качество [1]. Въпреки че снимките са по-ясни от оригиналите, е необходим допълнителен анализ за установяване на точен цветови баланс.