Венера 4

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Венера 4
Venera 4.jpg
Венера 4
Общи данни
По програма на Космическа програма на СССР
Основни изпълнители Конструкторско бюро Лавочкин
Тип автоматичен
Основни цели изследване на Венера
Дата на изстрелване 12 юни 1967 г.
Байконур
Стартова установка Мълния-М
Маса 1106 kg
Орбита/траектория орбита около Слънцето
Важни събития спускане на повърхността на Венера
Продължителност 128 дни
Състояние нефункциониращ, на повърхността на Венера
Оборудване

Венера 4 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 12 юни 1967 г. 02:40 стандартно време с цел изследване на Венера. Общата маса на апарата е 1106 kg. Изстрелян е с помощта на ракетата носител Мълния-М. Орбиталният отсек е херметичен. Има цилиндрична форма. В него са разположени системи за радиовръзка, ориентация и терморегулация, прибори за регистриране на водород и кислород, магнитометър, детектор на космични лъчи, йонен анализатор, акумулатори. Мощността на радиопредавателя работещ в дециметровия обхват е 40 вата. Телеметричната информация се е предавала непосредствено на Земята или чрез предварителен запис на магнетофон. Максималният обем информация на магнетофона е бил 150 КБт. Станцията има слънчеви панели с обща повърхност 2,4 м2 и акумулатори с капацитет 84 амперчаса.

Спускаемият апарат е сфера с диаметър 103 см. В него има два отсека-приборен и парашутен. Спирачната система се състои от два парашута - спомагателен с повърхност 2,2 м2 и основен с площ на купола 55 м2. Спускаемият апарат е херметичен с налягане във вътрешността му 2 атмосфери. Изчислен е за работа при температура до 425 градуса и налягане до 10 атмосфери. В него има: датчици за налягане на атмосферата измерващи от 0,13 до 6 атмосфери, газоанализатори за определяне на химичния ѝ състав,прибори за определяне на нейната температура и плътност във височина.

На 18 октомври 1967 г. спускаемият модул навлиза в атмосферата на Венера откъм нощната ѝ страна в района на Екватора. Претоварването при спускането му достига 300 g . Предполага се че апаратът е кацнал на място с координати 19° сев. ш. и 38° изт. д. Провеждат се първите преки измервания на нейната температура, налягане, химически състав и плътност, като по този начин се осъществява първото предаване на информация от друга планета. Разстоянието до повърхността бива следено с радарен висотомер. Апаратът престава да функционира на височина 24,96 km. Спекулира се че повредата е настъпила вследствие на разрушаване от високото налягане и високата температура на атмосферата, които все още не са били установени с достатъчна точност, но е възможно и изчерпване на батериите поради продължителното спускане в гъстата атмосфера. Температурата е измервана в продължение на 93 минути до височина 28 км над повърхността.При което тя се изменя от 33 до 262 градуса целзий. Химическият анализ показва съдържание от 90 % на въглероден двуокис в атмосферата и незначително количество кислород и водна пара. Научните прибори показват,че Венера няма радиационни пояси,а магнитното ѝ поле е 3000 пъти по-слабо от земното.