Венера 5

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Венера 5
Venera 5.jpg
Общи данни
По програма на Космическа програма на СССР
Основни изпълнители Конструкторско бюро Лавочкин
Тип автоматичен
Основни цели изследване на Венера
Дата на изстрелване 5 януари 1969 г.
Байконур
Стартова установка Мълния-М
Маса 1130 kg
Орбита/траектория орбита около Слънцето
Важни събития спускане на повърхността на Венера
Продължителност 130 дни
Състояние нефункциониращ, на повърхността на Венера
Оборудване

Венера 5 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 5 януари 1969 г. 06:28 стандартно време с цел изследване на Венера. Общата маса на апарата е 1130 kg. Изстрелян е с помощта на ракетата носител Мълния-М. Общата конструкция на апарата е подобна на Венера 4, но е с подобрена издръжливост.

При създаването на «Венера-5» са отчетени параметрите на атмосферата на Венера, които са получени при полета на междупланетната станция «Венера-4». Спускаемият апарат е разчетен за работа при температура 290°C и налягане до 25 атмосфери. В него са разположени:

Намалена е площта на куполите на спомагателния до 1,9 м² и основния парашут до 12 м². Термоустойчивата им тъкан е разчетена за работа при температура над 500°C. Спускаемият модул с тегло 405 kg навлиза в атмосферата на Венера на 16 май 1969 г. и предава данни в продължение на 53 минути, като настъпва повреда преди да бъде достигната повърхността. Спускането бива забавено с помощта на парашут, като апаратът каца на място от повърхността с координати 3° южна ш. и 18° изт. д..

В орбиталния апарат са поместени:

Спускаемият апарат навлиза в атмосферата откъм нощната страна на планетата. По време на спускането се извършват измервания на температурата, налягането, осветеността и химичния ѝ състав. Диапазонът на изменение на температурата е от 25 до 320 °C, на налягането от 0,5 до 27 атмосфери, за височина от 55 до 18 км. Два пъти е правен и анализ на състава на атмосферата. Първият път при налягане 0,6 атмосфери и температура около 25 °C. Вторият път —5 атмосфери и 150 °C. Спускаемият апарат престава да изпраща данни когато налягането достига 27 атмосфери, това е станало на височина 18 км над повърхността. Анализът на атмосферата показал, че тя се състои от 97 % въглероден двуокис, 2 % азот, не повече от 0,1 % кислород, и незначително количество водна пара. Направени са измервания на потока от плазма (слънчев вятър) в околностите на планетата.

Външни препратки[редактиране | edit source]