Венета Мандева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Венета Мандева
Родена 27 юни 1946
Починала 12 юни 2001 (54 г.)
Професия поет, журналист
Националност Флаг на България България
Активен период 1975-2001
Жанр поезия
Деца Симана Златева

Венета Мандева е българска поетеса, сатирик, публицист, преводач, общественик и природозащитник.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Венета Петрова Мандева е родена на 27 юни 1946 г. в град Павликени. Баща ѝ е адвокат. Има по-малък брат, артист. В гимназията учи литература при писателя Атанас Мочуров, който подкрепя първите ѝ стъпки в поезията. Учи българска и руска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“.

След дипломирането си през 1969 г. живее във Варна. В периода 1969-1972 г. е журналист–репортер и редактор във вестниците „Народно дело“ и „Полет“, Варна. В периода 1973–1975 г. е кореспондент за варненски окръг на вестник „Вечерни новини“. През 1975-1982 г. е преподавател по български език на чуждестранни студенти, учител по литература и възпитател във Варна. През 1991 г. е екоинспектор във Община Варна. В периода 1997-2001 г. е служител в отдел „Култура” на община Варна. Активист и лидер на сдружение „Екогласност” във Варна.

През 1975 г. е първата ѝ литературна изява – поетичния цикъл „Есенна къща“ в сборника на „Народна младеж“ – „Лирично ято“.

Публикува книги с поезия и публицистика – „Градско време“, „И пак сърцето…“, „Делнична тетрадка“, „Оцеляване“, и др. Нейни произведения са включени в представителни поетични антологии и са превеждани на руски, полски, унгарски, турски, английски, немски и др.

Член е на Съюза на българските писатели от 1993 г. През същата година заболява тежко, претърпява операция, и в продължение на 8 години се бори за живота си. Венета Мандева умира на 12 юли 2001 г. във Варна.

През 2003 г. посмъртно е удостоена с Голямата награда на община Варна за цялостно творчество и принос в литературата.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Градско време: Стихотворения (1979)
  • И пак сърцето…: Стихотворения (1984)
  • Делнична тетрадка (1989)
  • Трудни въпроси: Стихотворения (1990)
  • Оцеляване: Триптихи (1991)
  • Непозволена любов: Избрани стихотворения (1996)
  • Българска елегия: Стихотворения (1996)
  • Особена зона: Избрано: Поезия, сатира, преводи (2007)

Източници[редактиране | редактиране на кода]