Венцеслав Стрибърни
| Венцеслав Стрибърни | |
| български ботаник и лесовъд | |
 | |
| Роден |
1887 г.
|
|---|---|
| Починал | 9 септември 1961 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Вацлав Стрибърни |
| Братя/сестри | Лудвиг Стрибърни |
Венцеслав Вацлав Стрибърни (на чешки: Venzeslav Václav Stříbrný) е български ботаник и лесовъд от чешки произход.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1887 г. в Садово, България, в семейството на ботаника Вацлав Стрибърни.[1]
Завършва Висшето училище за градинари в Далем/Берлин, отдел „Паркоустройство“, през 1909 г. Завръща се в България и работи последователно в Русе, Плевен, Садово и отново в Плевен.[1]
През 1910 г. постъпва като учител в Земеделското училище в „Образцов чифлик“ край Русе. След това е учител в Плевенското лозаро-винарско училище (1911) и учител в Садово (1914). През 1916 г. е отново в Плевен и остава да работи там в продължение на 36 години, до 1948 г. Завежда Ловно-естественоисторическия музей в града след 1924 г.[1] Член на редакционния комитет на излизалото в Плевен списание „Лозарски преглед“ през периода 1930 – 1937 г.
Автор е на учебници и ръководства по цветарство, градинарство и овощарство. Известна негова монография е „Ръководство по овощарство“ (1921), както и други трудове, посветени на флората и фауната на Плевен и околностите.
Има голям принос за създаването на паркове и оранжерии в земеделските училища, в които преподава.[1]
Още през 1920 г. поставя въпроса за превръщането на местността „Кайлъка“ в народен парк. През 1922 г. излиза негова статия под заглавие „Пролетната флора в „Кайлъка“ (брой 2 на двуседмичния лист „Мизия" от 22 април 1922). Oще тогава той оценява тази местност като място с удивително природно богатство от растителни видове; нарича го „... едничко най-красиво място“. Успява да систематизира повече от 150 вида, числящи се към 40 ботанически фамилии.[2]
Умира на 8 септември 1961 г. в Плевен.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Върбанова, Валентина. Чешки приноси в културно-историческото наследство на България 1878 – 1940. София, Парадигма, 2018. ISBN 978-954-326-337-0. с. 258.
- ↑ Митева, Пепа. Пролетната флора на „Кайлъка“ през погледа на Вацлав Стрибърни // pleven.utre.bg. 1 април 2020.
- ↑ Рангелов, Борис. По гънките на времето. История на Плевенското лозаро-винарско, овощарско и градинарско училище. Велико Търново, Фабер, 2010. ISBN 978-954-400-243-5.