Виктор Шейман
| Виктор Шейман Віктар Шэйман | |
| беларуски политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Награди | Червено знаме Червено знаме на труда (СССР) Червена звезда Медал „За храброст“ |
| Политика | |
| Партия | няма |
Виктор Владимирович Шейман (на беларуски: Віктар Уладзіміравіч Шэйман) е беларуски генерал-майор (1999) и министър.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1958 година в село Солтанишки във Вороновски район на Гродненска област, СССР. Завършва Благовешченското висше танково командно училище и Академията на Министерството на вътрешните работи на Беларус.
Военната си служба прекарва в ВДВ, като участва в Афганистанската война. В 1990 г. като майор, началник-щаб на въздушно-десантно подразделение е избран за депутат във Върховния съвет на БССР от XII свикване от Бресткия-Южен избирателен окръг № 105 от Брестка област.
От 1990 до 1994 г. е депутат във Върховния съвет, секретар на Комисията на Върховния съвет по въпросите на националната сигурност, отбраната и борбата с престъпността. От 1994 година е активен привърженик на президента Александър Лукашенко. На 5 август 1994 г. с указ на № 24 на президента е създаден Съвет за сигурност на Република Беларус, а с указ на № 25 Шейман е назначен за негов държавен секретар.
На 10 август 1994 г. с указ на Президента № 39 е създадена колегия на Министерството на отбраната на Република Беларус, а Шейман става неин член. След два дни с указ № 47 е създадена и колегия на Министерството на вътрешните дела, като Шейман отново е включен в състава ѝ.
От 16 до 20 декември 1995 г. след освобождаването на Юрий Захаренко от длъжността министър на вътрешните работи, Шейман е изпълняващ длъжността министър на вътрешните работи на Беларус и председател на колегията на МВР.
На 27 ноември 2000 г. с указ № 620 е освободен от длъжността Държавен секретар на Съвета за сигурност, помощник на Президента по въпросите на националната сигурност, а на следващия ден е назначен за главен прокурор на страната, пост на който остава до 29 ноември 2004 г. От 29 ноември 2004 до 4 януари 2006 г. е ръководител на Президентската администрация.
От 23 декември 2005 г. е ръководител на инициативната група по издигането на Лукашенко за кандидат-президент, както и ръководител на неговия предизборен щаб по време на президентските избори през 2006 г. От 20 март 2006 г. е назначен за Държавен секретар на Съвета за сигурност.
Шейман е съпредседател на беларуско-венецуелската съвместна комисия на високо равнище[1]
Чинове и звания[редактиране | редактиране на кода]
- 6 декември 1996 г. – генерал-майор[2] (в запас от 27 ноември 2000 г.) [3]
- 28 ноември 2000 г. – държавен съветник по правосъдието от II клас[4]
- 25 ноември 2004 г. – държавен съветник по правосъдието от I клас[5]
- 29 ноември 2004 г. – висш клас служещ от държавния апарат [6]
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Орден на Отечеството II степен (2003)[7]
- Орден на Отечеството III степени (1998) [8]
- Орден Червено значе (1986, връчен 2002 г.)[9]
- Орден Трудово червено знаме[10]
- Орден Червена звезда
- 2 медала За храброст
Критика[редактиране | редактиране на кода]
Именно по негова инициатива с решение на съда е закрит главният оппозиционен вестник „Свобода“. Беларуската опозиция и международните правозащитни структури го представят за организатор на така наречените „ескадрони на смъртта“, на които се приписват убийства на лидерите на организираната престъпност, премахване на ръководителите на опозицията и изчезването на оператора на руския телеканал ОРТ Дмитрий Завадски, който е и личен кореспондент на Александър Лукашенко. През април 2006 г. САЩ и страните от Европейския съюз забраняват влизането на Виктор Шейман на тяхна територия.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Шейман Виктор Владимирович Архив на оригинала от 2007-10-07 в Wayback Machine.
- Виктор Шейман възглавява Администрацията на Президента © „Минский Курьер“ Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine.
Снимка на Виктор Владимирович Шейман
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Сътрудничеството на Беларус и Венецуела се обсъжда в Минск
- ↑ Указ на Президента на Република Беларус №512
- ↑ В последно време се появяват фотографии на Виктор Шейман в мундир на генерал-полковник(?)
- ↑ Указ на Президента на Република Беларус от 28 ноември 2000 г. №635, архив на оригинала от 10 март 2008, https://web.archive.org/web/20080310182047/http://www.bankzakonov.com/obsch/razdel192/time4/lavz3832.htm, посетен на 24 май 2008
- ↑ Указ на Президента на Република Беларус
- ↑ Официално. „Советская Белоруссия“ № 226 от 2004-11-30, архив на оригинала от 7 октомври 2007, https://web.archive.org/web/20071007183457/http://press.bymedia.net/press.article.print.php?articleID=380521&ID=, посетен на 24 май 2008
- ↑ Кавалеры ордена Отечества II степени, архив на оригинала от 25 февруари 2005, https://web.archive.org/web/20050225143720/http://www.belawards.narod.ru/KOOtechestva2.htm, посетен на 24 май 2008
- ↑ Указ Президента Республики Беларусь от 26 мая 1998 г. №285 „О награждении В.В.Шеймана орденом Отечества III степени“
- ↑ Орден намира притежателя си
- ↑ Фотография с ордени, архив на оригинала от 15 октомври 2007, https://web.archive.org/web/20071015184055/http://www.kommersant.ru/dark-gallery.aspx?PicsID=43076&stpid=23, посетен на 15 октомври 2007
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Шейман, Виктор Владимирович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |