Владимир Гиляровски
| Владимир Гиляровски Владимир Гиляровский | |
| руски писател | |
 | |
| Роден |
26 ноември 1855 г. (стар стил)
Вологодска губерния, Руска империя |
|---|---|
| Починал | 1 октомври 1935 г.
|
| Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
| Литература | |
| Период | от 1873 г. |
| Жанрове | Очерк, разказ |
| Течение | литературен реализъм |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Владимир Гиляровски в Общомедия | |
Владѝмир Алексеѐвич Гиляро̀вски (на руски: Влади́мир Алексе́евич Гиляро́вский) е руски писател, публицист. Участник и военен кореспондент в Руско-турската война (1877 – 1878).
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Владимир Гиляровски е роден на 8 декември 1855 г. в с. Сяма, Вологденска губерния, Русия. Семейството е на полицейски служител. Учи във Вологденската мъжка гимназия. Тук започва да пише стихове и епиграми, изучава цирковото изкуство. След неуспешен гимназиален изпит бяга от дома. Работи в гр. Ярославл. Постъпва на военна служба в 137- и Нежински пехотен полк. За кратко учи в Московското юнкерско военно училище и напуска военната служба. Работи в Царицин и Ростов на Дон. От 1875 г. е пътуващ актьор.
По време на Руско-турската война (1877 – 1878) се връща в армията. Доброволец в 161-ви Александрополски пехотен полк. Боец охотник. Награден е с войнишки Георгиевски кръст „За храброст“ IV ст., медал „За русско-турецкую войну 1877—1878“ и медал „В память 300-летия дома Романовых“. Едновременно е военен кореспондент в Руско-турската война (1877 – 1878). Публикува множество кореспонденции и очерци за действията на Кавказкия фронт. По-късно посещава местата на бойните действия в България. Впечатленията си описва в книгите „Шипка прежде и теперь“ (1902) и „Шипка“ (1934).[1]
След войната се установява в Москва. Работи в театъра на А. А. Бренко; журналист във в-к „Руская газета“, в-к „Московский листок“, в-к „Руские ведомости“, сп. „Руской мысли“ и др. След Октомврийската революция е журналист във в-к „Известия“, в-к „Вечерная Москва“, сп. „Огонёк“ и др. Често го наричат „Краля на репортерите“ и „Вуйчо Гиляй“.
Сред най-известните му книги са:
- Трущобные люди (1887)
- Негативы (1900), сборник разкази
- На родине Гоголя (1902)
- Были (1909), сборник разкази
- „Москва и московчани“ (Москва и москвичи, 1926), сборник очерци
- Мои скитания (1928)
- Люди театра (1941)
- Москва газетная (1960)
Неговото име днес носи астероидът 3863 Гиляровский.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Освободителната война 1877-1878, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с.83
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гиляровский, Владимир Алексеевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
