Военновъздушни сили на Северна Корея
Военновъздушните сили на Северна Корея (официално Корейски народни военновъздушни сили) представляват ВВС на Северна Корея. Със своите 110 000 души военнослужещи те са второто най-голямо звено в Корейската народна армия след Сухопътните войски. ВВС разполагат с между 1200 и 1500 летателни апарата. Създадени са на 20 август 1947 г.
Структура
[редактиране | редактиране на кода]Щабът на ВВС има следния състав: химически, инженерен, комуникационен, криптографски, наборен, финансов, медицински, метеорологичен, кадрови, разузнавателен, оръжеен, учебен отдели, както и звено по конструкцията и отбранителна рота. Персоналът наброява около 110 000 военнослужещи, подбирани с набор или доброволно от други звена на КНА. Военнослужещите са по-уважавани, освен това те получават по-големи хранителни дажби, получават по-големи заплати и премии и за празниците получават специални дажби от говеждо месо. Освен това възнагражденията им се увеличават допълнително, ако имат повече летателни часове в нощни или лоши метеорологични условия. Службата за обикновени войници е до 4 години, а за командири и военни с висши звания – до 30 години в зависимост от звеното, което управляват. Главнокомандващ на ВВС от 1995 г. насам е генерал-полковник О Гум-чол.
Обучение
[редактиране | редактиране на кода]Изискванията за военнослужещите във ВВС са много по-високи, отколкото тези за сухопътните войски или военноморския флот. В резултат на това членовете на ВВС разполагат със значително по-добро образование, технически знания и идеологическа насоченост, отколкото средното за страната ниво. Пилотите имат право да избират вида летателен апарат, който да управляват в бъдеще, и от това зависи начинът, по който те ще бъдат обучени. Основният тренировъчен център е в Кимчек. Обучението трае различно, най-често между 1 и 3 години.
Оборудване
[редактиране | редактиране на кода]Трудно е да се определи с точност вида техника, с която Северна Корея разполага. По традиция най-остарялото оборудване се използва за огнева поддръжка. На сателитни снимки може да се види част от него, но страната е изградила и масивна подземна инфраструктура, както и летища с изкуствени самолети за заблуда.
Машина | Произход | Тип | Модификации | На въоръжение[1] | Бележки | |||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Изтребители | ||||||||
МиГ-29 | СССР | Изтребител Учебно-боеви |
МиГ-29Б МиГ-29УБ |
35 5 |
За отбрана на Пхенян[2] | |||
МиГ-23 | СССР | Изтребител бомбардировач |
МиГ-23МЛ МиГ-23П |
46 10 |
||||
МиГ-21 | СССР | Изтребител Изтребител Учебно-боеви |
МиГ-21ПФМ МиГ-21бис МиГ-21У |
}150 | ||||
Чънду F-7 | Китай | Изтребител | F-7B | 40 | ||||
Шънян F-6 | Китай | Изтребител | F-6B | 98[3] | ||||
Шънян F-5 | Китай | Изтребител | Shenyang F-5 | 100[3] | ||||
Бомбардировачи | ||||||||
Харбин H-5 | Китай | Бомбардировач | H-5 | 80 | Също и Ил-28 в употреба | |||
Нанчан A-5 | Китай | Бомбардировач | Nanchang A-5 | 40 | ||||
Су-25 | СССР | Щурмовик Учебно-боеви |
Су-25К Су-25УБК |
32 4 |
||||
Су-7 | СССР | Щурмовик | Су-7БМК | 18 | ||||
Ми-24 | СССР | Щурмови вертолет | Ми-24Д | 20 | ||||
Учебни самолети | ||||||||
МиГ-15 | СССР | Учебен | МиГ-15УТИ | 30 | ||||
Нанчан CJ-6 | Китай | Учебен | CJ-6 | 180 | ||||
Aero L-39 | Чехословакия | Учебен | L-39C | 12 | ||||
Транспортни | ||||||||
Ил-76 | СССР | Тежкотоварен | Ил-76МД | 3 | Също в употреба и с Ер Корьо | |||
Ил-62 | СССР | Транспортен | Ил-62М | 2 | ||||
Ан-24 | Украйна | Тактически транспорт | Ан-24 | 6 | ||||
Ан-2 | СССР | Транспортен | различни | ок. 300 | Извън употреба заради висок разход на гориво[4] | |||
Ми-26 | СССР | Тежкотоварен вертолет | Ми-26 | 4 | ||||
Ми-8 | СССР | Транспортен вертолет | Ми-8Т | 15 | ||||
Ми-2 | СССР Северна Корея |
Лекотоварен вертолет | различни | 140 | местно производство | |||
Харбин Z-5 | Китай | Транспортен вертолет | Z-5 | 48 | ||||
Разузнаване / БЛА | ||||||||
Ан-24 | Северна Корея | ДРЛОУ | Неизв. | 1+[5] | Местна разработка с радар Н019 от МиГ-29 | |||
Ту-143 | СССР | БЛА | ДР-3 | 1+[6] | ||||
MD 500 | САЩ | Разузнавателен вертолет | Неизв. | 80 | Внос от Германия | |||
Противоподводникови | ||||||||
Ми-14 | СССР | Противоподводников вертолет | Ми-14ПЛ | 10 |
Противовъздушна отбрана
[редактиране | редактиране на кода]Система | Произход | Брой | Обсег | Снимка | Бележки |
---|---|---|---|---|---|
С-25 Беркут | СССР | 72 | 45 km | 72 доставени през 1961[7][8] | |
С-75 Двина | СССР | 240 | 45 km | ||
С-125 | СССР | 128 | 35 km | ||
С-200 | СССР | 24[9] | 300 km | ||
2К11 Круг | СССР | неизв. | 55 km | ||
2К12 Куб | СССР | неизв. | 24 km | ||
9К35 Стрела-10 | СССР | неизв. | 5 km | ||
9К37 Бук | СССР | 500+ | 30 km | местно производство |
- Хвасун-чон – 5000+
- 9К34 Стрела-3 – стотици
- 9К38 Игла – 550+
Радари
[редактиране | редактиране на кода]- СОН-9 (КС-19 и др.)
- СОН-30 (КС-30 и др.)
- СОН-5 (57 мм оръдия и др.)
- А-100 Кама (С-25 Беркут)
- Б-200 (С-25)
- П-12 (С-75 и С-125)
- П-15 (С-125 и др.)
- П-18 (С-125 и др.)
- П-19 (С-125 и др.)
- П-35 (С-200 и др.)
- П-40 (2К11 Круг и др.)
- 1С91 (9К37 Бук, 2К12 Куб)
Бази [10]
[редактиране | редактиране на кода]Северозапад
[редактиране | редактиране на кода]- Уйчу – 24-ти Въздушен полк. Оборудване: бомбардировачи H-5. ( )
- Панхьон – 2500-метрова писта, оборудване: Шенян J-5 ( )
- Течон – 5-а транспортна дивизия, оборудване: Ан-2; 2000-метрова писта ( )
- Кечхън – изтребителна база на 1-во въздушно командване, 35-и въздушен полк; оборудване: Шенян J-6; 2500-метрова писта ( )
- Пукчхан – изтребителна база на 60-и въздушен полк и въздушнотранспортен полк; оборудване: МиГ-23МЛ, МиГ-23УБ, МиГ-15УТИ; 2500-метрова писта ( )
- Самчанкол – въздушнотранспортен полк; оборудване: Ми-2 ( )
- Канчхън – въздушнотранспортен полк; оборудване: Z-5, Ми-2, Ми-8
Далечен североизток
[редактиране | редактиране на кода]- Самчийон – тренировъчен полк; оборудване: МиГ-15УТИ ( )
- Хесан – тренировъчен полк; оборудване: Ан-2 ( )
- Хвансувон – 72-ри въздушен полк; оборудване: Шенян J-6 и Нанчан Q-5 ( )
- Килчу – тренировъчен полк; оборудване: Ми-2 ( )
- Оран – щаб-квартира; тренировъчен и въздушен полк; оборудване: МиГ-15УТИ и H-5 ( )
- Чанджин – тренировъчен полк; оборудване: вероятно Як-18/CJ-6 ( )
Западен бряг и Пхенян
[редактиране | редактиране на кода]- Ончон – 57-и въздушен полк; оборудване: МиГ-19, МиГ-29, МиГ-29УБ ( )
- Хванчу – щаб-квартира, 3-то военновъздушно командване, 56-и въздушен полк; оборудване: МиГ-21У, МиГ-21ПФ, Шенян J-7( )
- Кваил – 4-ти въздушен полк ( )
- Тетан – бомбардировъчен полк с близо 20 Ил-28, които могат да достигнат Сеул за 10 минути. ( )
- Пхенян – международно летище на Пхенян ( )
- Мирим – малко транспортно летище, използвало се е за доставки на сухопътните войски, от сателит днес изглежда изоставено ( )
Източен бряг
[редактиране | редактиране на кода]- Токсан 2-ро въздушно командване; оборудване: МиГ-21ПФ, J-7 ( )
- Сондок – въздушнотранспортен полк; оборудване: Ан-2 ( )
- Ковон – въздушнотранспортен полк; оборудване: Z-5, Ми-8
- Пакхон – въздушнотранспортен полк; оборудване: Z-5, Ми-2, Ми-8
- Вонсан – въздушен полк; оборудване: F-6, МиГ-21/F-7 ( )
Демилитаризирана зона
[редактиране | редактиране на кода]- Чунхва – щаб-квартира и въздушно командване
- Коксан – 86-и въздушен полк; оборудване: МиГ-21У, МиГ-21ПФ, Нанчан Q-5, вероятно Чънду J-7 ( )
- Хьон – въздушен полк; оборудване: Шенян J-5 ( )
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.milaviapress.com
- ↑ Bermudez, Joseph. KPA Journal Vol.2 No.4 // Journal. Посетен на 29 май 2011.
- ↑ а б Adam Baddeley. The AMR Regional Air Force Directory 2011 // Asian Military Review, February 2011. Архивиран от оригинала на 2011-09-28. Посетен на 19 юли 2011.
- ↑ Air Forces Monthly, December 2007 issue, p.27.
- ↑ Bermudez, J. „MiG-29 in KPAF Service“, The KPA Journal, vol. 2 No. 4, April 2011, p. 2
- ↑ ASIAN REGION UAV PROGRAMMES Архив на оригинала от 2017-11-23 в Wayback Machine., Asian Defense Review, 17 декември 2010
- ↑ History of the KPAF (in Russian), airwar.ru
- ↑ Russian stationary air defense missile systems (in Russian)
- ↑ Russian stationary air defense missile systems ((ru))
- ↑ Списък с ВВС бази
- Армия Ким Чен Ира Архив на оригинала от 2011-05-17 в Wayback Machine., Анатолий Цыганок. Полит.ру