Военновъздушни сили на Северна Корея

Военновъздушните сили на Северна Корея (официално Корейски народни военновъздушни сили) представляват ВВС на Северна Корея. Със своите 110 000 души военнослужещи те са второто най-голямо звено в Корейската народна армия след Сухопътните войски. ВВС разполагат с между 1200 и 1500 летателни апарата. Създадени са на 20 август 1947 г.

Структура

Щабът на ВВС има следния състав: химически, инженерен, комуникационен, криптографски, наборен, финансов, медицински, метеорологичен, кадрови, разузнавателен, оръжеен, учебен отдели, както и звено по конструкцията и отбранителна рота. Персоналът наброява около 110 000 военнослужещи, подбирани с набор или доброволно от други звена на КНА. Военнослужещите са по-уважавани, освен това те получават по-големи хранителни дажби, получават по-големи заплати и премии и за празниците получават специални дажби от говеждо месо. Освен това възнагражденията им се увеличават допълнително, ако имат повече летателни часове в нощни или лоши метеорологични условия. Службата за обикновени войници е до 4 години, а за командири и военни с висши звания – до 30 години в зависимост от звеното, което управляват. Главнокомандващ на ВВС от 1995 г. насам е генерал-полковник О Гум-чол.

Обучение

Изискванията за военнослужещите във ВВС са много по-високи, отколкото тези за сухопътните войски или военноморския флот. В резултат на това членовете на ВВС разполагат със значително по-добро образование, технически знания и идеологическа насоченост, отколкото средното за страната ниво. Пилотите имат право да избират вида летателен апарат, който да управляват в бъдеще, и от това зависи начинът, по който те ще бъдат обучени. Основният тренировъчен център е в Кимчек. Обучението трае различно, най-често между 1 и 3 години.

Оборудване

Трудно е да се определи с точност вида техника, с която Северна Корея разполага. По традиция най-остарялото оборудване се използва за огнева поддръжка. На сателитни снимки може да се види част от него, но страната е изградила и масивна подземна инфраструктура, както и летища с изкуствени самолети за заблуда.

Машина	Произход	Тип	Модификации	На въоръжение^[1]	Бележки
Изтребители
МиГ-29	СССР	Изтребител Учебно-боеви	МиГ-29Б МиГ-29УБ	35 5	За отбрана на Пхенян^[2]
МиГ-23	СССР	Изтребител бомбардировач	МиГ-23МЛ МиГ-23П	46 10
МиГ-21	СССР	Изтребител Изтребител Учебно-боеви	МиГ-21ПФМ МиГ-21бис МиГ-21У	}150
Чънду F-7	Китай	Изтребител	F-7B	40
Шънян F-6	Китай	Изтребител	F-6B	98^[3]
Шънян F-5	Китай	Изтребител	Shenyang F-5	100^[3]
Бомбардировачи
Харбин H-5	Китай	Бомбардировач	H-5	80	Също и Ил-28 в употреба
Нанчан A-5	Китай	Бомбардировач	Nanchang A-5	40
Су-25	СССР	Щурмовик Учебно-боеви	Су-25К Су-25УБК	32 4
Су-7	СССР	Щурмовик	Су-7БМК	18
Ми-24	СССР	Щурмови вертолет	Ми-24Д	20
Учебни самолети
МиГ-15	СССР	Учебен	МиГ-15УТИ	30
Нанчан CJ-6	Китай	Учебен	CJ-6	180
Aero L-39	Чехословакия	Учебен	L-39C	12
Транспортни
Ил-76	СССР	Тежкотоварен	Ил-76МД	3	Също в употреба и с Ер Корьо
Ил-62	СССР	Транспортен	Ил-62М	2
Ан-24	Украйна	Тактически транспорт	Ан-24	6
Ан-2	СССР	Транспортен	различни	ок. 300	Извън употреба заради висок разход на гориво^[4]
Ми-26	СССР	Тежкотоварен вертолет	Ми-26	4
Ми-8	СССР	Транспортен вертолет	Ми-8Т	15
Ми-2	СССР Северна Корея	Лекотоварен вертолет	различни	140	местно производство
Харбин Z-5	Китай	Транспортен вертолет	Z-5	48
Разузнаване / БЛА
Ан-24	Северна Корея	ДРЛОУ	Неизв.	1+^[5]	Местна разработка с радар Н019 от МиГ-29
Ту-143	СССР	БЛА	ДР-3	1+^[6]
MD 500	САЩ	Разузнавателен вертолет	Неизв.	80	Внос от Германия
Противоподводникови
Ми-14	СССР	Противоподводников вертолет	Ми-14ПЛ	10

Противовъздушна отбрана

Система	Произход	Брой	Обсег	Бележки
С-25 Беркут	СССР	72	45 km	72 доставени през 1961^[7]^[8]
С-75 Двина	СССР	240	45 km
С-125	СССР	128	35 km
С-200	СССР	24^[9]	300 km
2К11 Круг	СССР	неизв.	55 km
2К12 Куб	СССР	неизв.	24 km
9К35 Стрела-10	СССР	неизв.	5 km
9К37 Бук	СССР	500+	30 km	местно производство

Хвасун-чон – 5000+
9К34 Стрела-3 – стотици
9К38 Игла – 550+

Радари

СОН-9 (КС-19 и др.)
СОН-30 (КС-30 и др.)
СОН-5 (57 мм оръдия и др.)
А-100 Кама (С-25 Беркут)
Б-200 (С-25)
П-12 (С-75 и С-125)
П-15 (С-125 и др.)
П-18 (С-125 и др.)
П-19 (С-125 и др.)
П-35 (С-200 и др.)
П-40 (2К11 Круг и др.)
1С91 (9К37 Бук, 2К12 Куб)

Бази ^[10]

Северозапад

Уйчу – 24-ти Въздушен полк. Оборудване: бомбардировачи H-5. (40°05′14″ с. ш. 124°24′27″ и. д. / 40.087222° с. ш. 124.4075° и. д.40.087222, 124.4075)
Панхьон – 2500-метрова писта, оборудване: Шенян J-5 (39°55′38″ с. ш. 125°12′26″ и. д. / 39.927222° с. ш. 125.207222° и. д.39.927222, 125.207222)
Течон – 5-а транспортна дивизия, оборудване: Ан-2; 2000-метрова писта (39°54′10″ с. ш. 125°29′21″ и. д. / 39.902778° с. ш. 125.489167° и. д.39.902778, 125.489167)
Кечхън – изтребителна база на 1-во въздушно командване, 35-и въздушен полк; оборудване: Шенян J-6; 2500-метрова писта (39°45′10″ с. ш. 125°54′04″ и. д. / 39.752778° с. ш. 125.901111° и. д.39.752778, 125.901111)
Пукчхан – изтребителна база на 60-и въздушен полк и въздушнотранспортен полк; оборудване: МиГ-23МЛ, МиГ-23УБ, МиГ-15УТИ; 2500-метрова писта (39°30′16″ с. ш. 125°57′52″ и. д. / 39.504444° с. ш. 125.964444° и. д.39.504444, 125.964444)
Самчанкол – въздушнотранспортен полк; оборудване: Ми-2 (39°24′41″ с. ш. 125°53′28″ и. д. / 39.411389° с. ш. 125.891111° и. д.39.411389, 125.891111)
Канчхън – въздушнотранспортен полк; оборудване: Z-5, Ми-2, Ми-8

Далечен североизток

Самчийон – тренировъчен полк; оборудване: МиГ-15УТИ (41°54′00″ с. ш. 128°25′00″ и. д. / 41.9° с. ш. 128.416667° и. д.41.9, 128.416667)
Хесан – тренировъчен полк; оборудване: Ан-2 (41°23′00″ с. ш. 128°12′00″ и. д. / 41.383333° с. ш. 128.2° и. д.41.383333, 128.2)
Хвансувон – 72-ри въздушен полк; оборудване: Шенян J-6 и Нанчан Q-5 (40°41′00″ с. ш. 128°09′00″ и. д. / 40.683333° с. ш. 128.15° и. д.40.683333, 128.15)
Килчу – тренировъчен полк; оборудване: Ми-2 (40°55′00″ с. ш. 129°19′00″ и. д. / 40.916667° с. ш. 129.316667° и. д.40.916667, 129.316667)
Оран – щаб-квартира; тренировъчен и въздушен полк; оборудване: МиГ-15УТИ и H-5 (41°26′00″ с. ш. 129°39′00″ и. д. / 41.433333° с. ш. 129.65° и. д.41.433333, 129.65)
Чанджин – тренировъчен полк; оборудване: вероятно Як-18/CJ-6 (40°22′00″ с. ш. 127°16′00″ и. д. / 40.366667° с. ш. 127.266667° и. д.40.366667, 127.266667)

Западен бряг и Пхенян

Ончон – 57-и въздушен полк; оборудване: МиГ-19, МиГ-29, МиГ-29УБ (38°53′00″ с. ш. 125°14′00″ и. д. / 38.883333° с. ш. 125.233333° и. д.38.883333, 125.233333)
Хванчу – щаб-квартира, 3-то военновъздушно командване, 56-и въздушен полк; оборудване: МиГ-21У, МиГ-21ПФ, Шенян J-7(38°39′00″ с. ш. 125°48′00″ и. д. / 38.65° с. ш. 125.8° и. д.38.65, 125.8)
Кваил – 4-ти въздушен полк (38°25′00″ с. ш. 125°01′00″ и. д. / 38.416667° с. ш. 125.016667° и. д.38.416667, 125.016667)
Тетан – бомбардировъчен полк с близо 20 Ил-28, които могат да достигнат Сеул за 10 минути. (38°08′00″ с. ш. 125°15′00″ и. д. / 38.133333° с. ш. 125.25° и. д.38.133333, 125.25)
Пхенян – международно летище на Пхенян (39°12′00″ с. ш. 125°40′00″ и. д. / 39.2° с. ш. 125.666667° и. д.39.2, 125.666667)
Мирим – малко транспортно летище, използвало се е за доставки на сухопътните войски, от сателит днес изглежда изоставено (39°01′00″ с. ш. 125°51′00″ и. д. / 39.016667° с. ш. 125.85° и. д.39.016667, 125.85)

Източен бряг

Токсан 2-ро въздушно командване; оборудване: МиГ-21ПФ, J-7 (40°00′00″ с. ш. 127°37′00″ и. д. / 40° с. ш. 127.616667° и. д.40, 127.616667)
Сондок – въздушнотранспортен полк; оборудване: Ан-2 (39°45′00″ с. ш. 127°29′00″ и. д. / 39.75° с. ш. 127.483333° и. д.39.75, 127.483333)
Ковон – въздушнотранспортен полк; оборудване: Z-5, Ми-8
Пакхон – въздушнотранспортен полк; оборудване: Z-5, Ми-2, Ми-8
Вонсан – въздушен полк; оборудване: F-6, МиГ-21/F-7 (39°10′00″ с. ш. 127°29′00″ и. д. / 39.166667° с. ш. 127.483333° и. д.39.166667, 127.483333)

Демилитаризирана зона

Чунхва – щаб-квартира и въздушно командване
Коксан – 86-и въздушен полк; оборудване: МиГ-21У, МиГ-21ПФ, Нанчан Q-5, вероятно Чънду J-7 (38°42′00″ с. ш. 126°36′00″ и. д. / 38.7° с. ш. 126.6° и. д.38.7, 126.6)
Хьон – въздушен полк; оборудване: Шенян J-5 (38°37′00″ с. ш. 127°27′00″ и. д. / 38.616667° с. ш. 127.45° и. д.38.616667, 127.45)

Източници

↑ www.milaviapress.com
↑ Bermudez, Joseph. KPA Journal Vol.2 No.4 // Journal. Посетен на 29 май 2011.
↑ ^а ^б Adam Baddeley. The AMR Regional Air Force Directory 2011 // Asian Military Review, February 2011. Архивиран от оригинала на 2011-09-28. Посетен на 19 юли 2011.
↑ Air Forces Monthly, December 2007 issue, p.27.
↑ Bermudez, J. „MiG-29 in KPAF Service“, The KPA Journal, vol. 2 No. 4, April 2011, p. 2
↑ ASIAN REGION UAV PROGRAMMES Архив на оригинала от 2017-11-23 в Wayback Machine., Asian Defense Review, 17 декември 2010
↑ History of the KPAF (in Russian), airwar.ru
↑ Russian stationary air defense missile systems (in Russian)
↑ Russian stationary air defense missile systems ((ru))
↑ Списък с ВВС бази

Армия Ким Чен Ира Архив на оригинала от 2011-05-17 в Wayback Machine., Анатолий Цыганок. Полит.ру

Вижте също

Военновъздушни сили на Южна Корея

[1] www.milaviapress.com

[KPA_Journal-2] Bermudez, Joseph. KPA Journal Vol.2 No.4 // Journal. Посетен на 29 май 2011.

[AMR-3] а ^б Adam Baddeley. The AMR Regional Air Force Directory 2011 // Asian Military Review, February 2011. Архивиран от оригинала на 2011-09-28. Посетен на 19 юли 2011.

[4] Air Forces Monthly, December 2007 issue, p.27.

[5] Bermudez, J. „MiG-29 in KPAF Service“, The KPA Journal, vol. 2 No. 4, April 2011, p. 2

[6] ASIAN REGION UAV PROGRAMMES Архив на оригинала от 2017-11-23 в Wayback Machine., Asian Defense Review, 17 декември 2010

[7] History of the KPAF (in Russian), airwar.ru

[8] Russian stationary air defense missile systems (in Russian)

[9] Russian stationary air defense missile systems ((ru))

[10] Списък с ВВС бази

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]