Военно положение в Полша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Военно положение в Полша
Полски Т-55 танкове навлизат в град Збоншин, движейки се източно към Познан, 13 декември 1981 г.
Полски Т-55 танкове навлизат в град Збоншин, движейки се източно към Познан, 13 декември 1981 г.
Информация
Период 13 декември 1981 – 22 юли 1983
Място Flag of Poland.svg Полша
Резултат

Решителна победа на полското правителство

  • Репресии срещу опозицията
  • Потиснати протести
  • Задълбочена икономическа криза
  • Продължаваща съпротива до 1989 г.
Страни в конфликта

Flag of Poland.svg Полска народна република

Солидарност

Командири и лидери

Войчех Ярузелски

Лех Валенса

Жертви и загуби

неизвестно

91 убити
хиляди арестувани

Военно положение в Полша в Общомедия

Военно положение в Полша се отнася до периода между 13 декември 1981 г. и 22 юли 1983 г., когато авторитарното комунистическо правителство на Полската народна република, ръководено от генерал Войчех Ярузелски, драстично ограничава ежедневието чрез въвеждане на военно положение и военна хунта в опит да потуши политическата опозиция и по-специално движението Солидарност. Хиляди опозиционни активисти са хвърлени в затвора без обвинение, а 91 са убити[1]. Въпреки че военното положение е отменено през 1983 г., много политически затворници не са освободени до общата амнистия през 1986 г.

От 70-те години на миналия век комунистическа Полша е в дълбока икономическа рецесия. Първият секретар Едвард Герек отпуска големи непрекъснати заеми от западни кредитори, за да постигне по-добра икономическа продукция, която вместо това довежда до вътрешна криза. Основни стоки биват силно разпределени, което служи като стимул за създаването на първи антикомунистически профсъюз през 1980 г. в Източния блок, известен като Солидарност. Герек, който позволява на профсъюза да се появи съгласно Гданското споразумение, е освободен от неговия пост по-малко от месец по-късно под натиск от СССР и ограничен до домашен арест. Вече донякъде либералната политика на Полша по отношение на опозицията е тревожна за твърдолинейните в съседния Съветски съюз. Последните се страхуват, че поляците могат да свалят комунизма и да се съюзят със Западния блок. СССР е особено неспокоен, тъй като напускането на най-многолюдната нация от Източния блок от Комекон ще предизвика допълнителни финансови и икономически проблеми, които биха сложили край на комунистическото управление в Централна Европа. След поредица от стачки и демонстрации от служители на главните индустриални региони, Полша директно се насочва към фалит.

Военният съвет за национално спасение е сформиран от новия първи секретар на Полската обединена работническа партия, генерал Войчех Ярузелски, който е решен да сложи край на демонстрациите и да смаже опозицията със сила, ако е необходимо. Има спекулации дали Ярузелски е подбудил военно положение, за да предотврати кръвопролитията, ако Съветският съюз и другите страни от Варшавския договор влязат в Полша съгласно договора за взаимнопомощ, както при Унгарската революция от 1956 и инвазията на Чехословакия през 1968. На 13 декември 1981 Ярузелски обявява въвеждането на военно положение в теливизионна реч, адресирана до цялата нация. Полската народна армия, Гражданаската милиция и танкове навлизат по улиците, за да изплашат демонстрантите, да започнат патрули и да поддържат комендантски час. Междуградските пътувания са забранени, освен ако властите не получат разрежение, недостигът на храна се засилва и цензура е поставена върху всички медии и пощи. Тайните служби подслушват телефони в обществени кабини и държавни институции.

На 16 декември про-Солидарност миньори организират стачка срещу обявяването на военно положение във въглишната мина Вуйек в индустриалния град Катовице. Отрядите на ЗОМО, с прякор „Комунистичеко Гестапо“ от опозицията, брутално умиротворяват Вуйек, което довежда до смъртта на 9 миньори. Всички други демонстрации в Полша са посрещнати с въоръжени сили, които използват водни оръдия, сълзотворени газ, палки и бухалки, за да разпръснат тълпите и да бият протестиращите. Хиляди са задържани, а някои са измъчвани в държавните затвори. На 31 август 1982 г. в меднодобивния град Любин трима души са смъртно ранени. До края на военното положение на 22 юли 1983 г. са убити приблизително 91 души, въпреки че тази цифра варира и все още се обсъжда сред историците.[1]

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

  • 14 декември 1981 г.
    • В отговор на въвеждането на военно положение Солидарност призовава към стачки
    • Армията окупира корабостроителницата в Гданск.
  • 15 и 16 декември 1981 г.
    • Армията и силите за сигурност окупират последователно мините „Юлски манифест“ и „Вуек“.
    • През втория ден при протеста на миньорите са застреляни 9 миньори и 21 са ранени.
  • 17 декември 1981 г.
    • Силите за сигурност атакуват манифестацията в Гданск и Краков.
    • В Гданск има една жертва и двама са ранени.
  • 20 декември 1981 г. Стачката в пристанището на Гданск е прекратена.
  • 28 декември 1981 г.
    • Проведена е военна обсада на мина „Пяст“, с което е прекратено гражданското неподчинение в страната;
    • Посланикът на Полша в Япония Жджислав Рураж подава молба за политическо убежище в САЩ. По-късно е осъден от военен съд задочно на смърт за държавна измяна.
  • 4 януари 1982 г. Възстановени са занятията в училищата.
  • 6 януари 1982 г. Военната власт разпуска Независимия съюз на студентите.
  • 25 януари 1982 г. Сеймът приема за конституционно въвеждането на военно положение в Полша.
  • 1 февруари 1982 г. Увеличени са цените на стоките в Полша.
  • 5 февруари 1982 г. Най-напред в Швидник (Люблинско), а по-късно и в много други градове започва масово излизане на разходка на гражданите преди 19:30 ч., когато започва излъчването на новините по телевизията.
  • 8 февруари 1982 г. Възстановени са занятията във ВУЗ.
  • 11 февруари 1982 г. В Швидник е въведен милиционерски час в 19:30 за преустановяване на протестите чрез разходки.
  • 22 април 1982 г. Създадена е Временна координационна комисия на Солидарност.
  • 31 август 1982 г.
    • Започва общонародна демонстрация по повод на годишнината от августовските събития.
    • В Люблин са застреляни трима демонстранти.
  • 31 декември 1982 г. Военното положение на практика е преустановено.
  • 22 юли 1983 г. Военното положение в Полша е премахнато и дейността на WRON е преустановена.

Източници[редактиране | редактиране на кода]