Войводово (област Враца)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Войводово (Област Хасково).

Войводово
Кметство на селото
Кметство на селото
Общи данни
Население 230 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 7,682 km²
Надм. височина 57 m
Пощ. код 3332
Тел. код ?
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 11853
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Мизия
Виолин Крушовенски
(НДСВ, РБ)
Войводово в Общомедия

Войво̀дово е село в Северозападна България. То се намира в община Мизия, област Враца.

Селото е кръстено на Войводата – бунтовник от четата на Христо Ботев, убит в местността през 1876 г.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Войводово е разположено в Северозападна България и влиза в пределите на община Мизия. Намира се на 5,6 km южно от общинския център град Мизия. Съседни на с. Войводово са селата Крушовица и Софрониево. Покрай селото преминава река Скът, подходяща за отдих и риболов.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е основано от преселници от Банат – чешки и словашки протестанти, както и банатски българи – католици. Заселилите се в България в края на ХIХ и началото на ХХ век чехи са потомци на установили се още по-отдавна в румънския град Банат емигранти. Повод за идването им е приетият през 1880 г. Закон за заселване на пустеещите земи в България, който довежда и голяма част от банатските българи, но причина са и религиозни различия (те са евангелисти). Новосъздаденото селище бързо се разраства и през 30-те години на ХХ век наброява вече около 800 жители, над 600 от които са чехи. Чешкото население във Войводово се запазва докъм 50-те години, когато огромната част от него реемигрира в тогавашна Чехословакия вследствие призива на правителството за заселване на обезлюдени погранични територии.

Някои все още го наричат чешкото село, въпреки че чехите отдавна са го напуснали. Макар и побългарено през последните 50 години, оряховското Войводово е запазило нестандартния си облик – широки улици, опънати като под конец. Нетипичните за българската архитектура къщи тук се наричат битници. Кирпичените им тухли са направени от тъпкана пръст и плет. Стените са дебели 55 cm.

До средата на петдесетте години цялото село говори само чешки, въпреки че в около тридесетина къщи живеят и българи.

Чех на полето никога не се е хранил. На обед впрягали конете, връщали се в селото, нареждали върху белите покривки ястията и след като хапнат и отпочинат, сменявали конете и пак подкарвали каруците към нивата.

В събота следобед премитали улиците и печели сладкиши – рохлички, колаче, бухти с мак. Всички се къпели, в неделя обличали нови дрехи и отивали на църква. Строго спазвали библейското правило: шест дни работи, а на седмия почивай. Отличавали се и с невероятната си сплотеност.

След като чехите си заминали през 1950 г. в с. Войводово пристигнали заселници от Горно и Долно Уйно през 1950 г. (80 семейства), а през 1952 г. години в кирпичените къщи, останали от чехите, се заселили 40 семейства ихтиманчани. На преселниците от Кюстендилско и Ихтиманско са раздадени около 2000 декара обработваема земя.

Към 2008 г. в селото има население от 291, а кмет е Марина Ненова.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Празник на селото – 12 юли, Петровден

Всяка година на този ден се правят курбани за светиите и се слага обща трапеза с песни и хора. Вярва се, че празникът се чества и за предпазване от огън, пожар, гръмотевици и град. Прави се и жертвоприношението на петел. Петелът е соларен знак: той, както и слънцето, отмерва времето и е символ на възкресението.

Други[редактиране | редактиране на кода]

В селото има читалище с компютърна зала и интернет, кметство, здравна служба, два магазина, поща, пенсионерски клуб „ОТПЛАТА“ и детски център за работа с деца.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]