Втора опиумна война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Опиумна война.

Втора опиумна война
Second Opium War-guangzhou.jpg
Информация
Период 1856 – 1860
Резултат Победа за Великобритания и Франция
Страни в конфликта
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
Flag of France.svg Франция
Цин (17 – 20 век) Династията Цин
Руска империя Руската империя
Втора опиумна война в Общомедия

Втората опиумна война или Втората англо-китайска война започва през 1856 и свършва през 1860. Тя се води от Великобритания срещу Китай в опит да се разширят британските търговски привилегии в Китай. Войната може да се разглежда като продължение на Първата опиумна война (1839 – 1842).

Втората опиумна война е успешна за Великобритания и в резултат на Пекинската конвенция от 18 октомври 1860 търговията с опиум в Китай е легализирана. Християните получават пълни граждански права, включително право на собственост, както и правото открито да проповядват религията си.

Повод[редактиране | редактиране на кода]

Когато Великобритания, Франция и Русия завършват Кримската война и освобождават силите си, британците започват да търсят повод за военен конфликт с империята Цин. Такъв повод става задържането от китайските власти на английския кораб „Ароу“, занимаващ се с контрабандна търговия.

На 8 октомври 1856 г. китайски чиновници се качват на борда на „Ароу“ – китайски кораб, плаващ под флага на Великобритания. По това време съществува подозрение, че този кораб се занимава с пиратство, контрабанда и търговия с опиум. Арестувани са 12 души и, въпреки протестите на Великобритания, те не са освободени. След този инцидент Великобритания обявява война на империята Цин.

Ход на войната[редактиране | редактиране на кода]

Руините на разрушения от окупаторите дворец Юанминюан в Пекин

В края на октомври 1856 г., британска ескадра извършва бомбардировка на пристанището Гуанджоу. В началото на 1857 г., във военните действия участват и американски кораби. Скоро към Англия се присъединява и Франция. Възползвайки се от разрастващия се конфликт, Русия предлага на Цинската империя военна помощ, в замяна на териториални отстъпки. През 1858 г. е сключен Айгунския договор, по силата на който Русия получава правата над левия бряг на река Амур и контрола над Усурийския край.

През 1860 г. обединена англо-френска армия започва военни операции на Ляодунския полуостров и в Северен Китай, превземайки Тиендзин. В решаващо сражение, в края на септември, край Пекин англо-френската артилерия разгромява манчжуро-монголската конница. Пътят към Пекин е открит. Неподготвените за война цински войски са напълно разбити. Освен това цинската империя по това време е напълно обезкръвена от продължаващото Тайпинско въстание. При така възникналата ситуация, Русия изисква от Китай пълното предаване на Усурийския край, което е скрепено с Пекинската конвенция от 1860 г. За Русия тя е подписана от граф Николай Игнатиев.

Източници[редактиране | редактиране на кода]