Въло Вълов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Въло Вълов
български археолог
Роден
1932 г.
Починал
1994 г. (62 г.)

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластАрхеология, история

Въло Вълов е български археолог-медиевист и историк.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1932 г. в с. Цар-Петрово, Видинско. Завършва история в Софийския държавен университет (1958). През периода 1963-1974 г. участва в разкопките на крепостта на Царевец, както и води проучванията на църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново. В тази църква, именно той през октомври 1972 г. открива известния гроб № 39, със станалите прочути „Калоянов“ пръстен и носилия го покойник. Съобразно археологическите и историческите факти, Въло Вълов заключва, че този гроб се отнася към 14 век, като няма нищо общо с цар Калоян. И тъй като тази негова позиция влиза в конфликт с официално налаганото становище, Въло Вълов е принуден да напусне Велико Търново, като се премества във Видин. Тук е ръководител на проучванията на крепостта Баба Вида до самата си смърт през 1994 г.[1]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Миланова, Илиев 1996: Миланова, О., Н. Илиев. Въло Вълов (1932-1994). – Археология, 1996, 2-3.
  2. Указ № 2 от 3 януари 2003 г. Обн. ДВ. бр.5 от 17 януари 2003 г.