Въло Вълов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Въло Вълов
български археолог
Роден
1932 г.
Починал
1994 г. (62 г.)
Научна дейност
Област Археология, история
Образование Софийски университет

Въло Вълов е български археолог-медиевист и историк.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1932 г. в с. Цар-Петрово, Видинско. Завършва история в Софийския държавен университет (1958). През периода 1963-1974 г. участва в разкопките на крепостта на Царевец, както и води проучванията на църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново. В тази църква, именно той през октомври 1972 г. открива известния гроб № 39, със станалите прочути „Калоянов“ пръстен и носилия го покойник. Съобразно археологическите и историческите факти, Въло Вълов заключва, че този гроб се отнася към 14 век, като няма нищо общо с цар Калоян. И тъй като тази негова позиция влиза в конфликт с официално налаганото становище, Въло Вълов е принуден да напусне Велико Търново, като се премества във Видин. Тук е ръководител на проучванията на крепостта Баба Вида до самата си смърт през 1994 г.[1]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Миланова, Илиев 1996: Миланова, О., Н. Илиев. Въло Вълов (1932-1994). – Археология, 1996, 2-3.
  2. Указ № 2 от 3 януари 2003 г. Обн. ДВ. бр.5 от 17 януари 2003 г.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „История“         Портал „История          Портал „България“         Портал „България