Вълчо Хаджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вълчо Хаджиев
български революционер
Роден
Починал

Образование Одринска българска мъжка гимназия

Вълчо Георгиев Хаджиев, наричан Комит Вълчо[1], е български революционер, гюмюрджински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Вълчо Хаджиев е роден през април 1871 година в гюмюрджинското село Каледжидере, тогава в Османската империя, днес Каситера, Гърция. Учи в Одринската българска мъжка гимназия, където се присъединява към ВМОРО. Тютюноработник е в Ксанти. Става председател на революционния комитет на организация в родното си село, а през 1903 година е осъден от османската власт задочно на смърт. Минава в нелегалност и става четник при Недялко Килев и Тане Николов. В края на 1904 година става секретар и подвойвода в четата на Христо Арнаудов.

От есента на 1905 година е самостоятелен войвода в Гюмюрджинско. През 1907 г. той отново е в Тракия. Като отива в Каледжидере, Вълчо Хаджиев взима и годеницата си Ирина Попова. На път за България над Сачанли при спор, четникът Кючука убива на място войводата Христо Арнаудов като убийството е посрещнато мълчаливо от четниците. При пристигането в България четата се разпада. Вълчо Хаджиев се връща в Долни Воден, венчава се и се отдава на мирен семеен живот.

След амнистията дадена от Хуриета през 1908 година, Вълчо Хаджиев се завръща в родното си село. Стойчо Пашалиев си спомня, че той е посрещнат много тържествено, като заслужил борец за свободата. Хората от Каледжидере и околните села отишли чак на гара Кърка и там посрещнали прославения Комит Вълчо. По-късно е избран за мухтарин (кмет) на селото.[2]

През Балканската война Вълчо Хаджиев е войвода на чета и действа в Беломорска Тракия. За закрила на село Каледжидере, Вълчо Хаджиев създал боен отряд със задача опазване на селото от турски нападения и съдействие на българската и съюзна войска. Отрядът действа в тила на турската армия и създава условия за по-лесно настъпление на българската войска.

След освобождението на Тракия, Хаджиев бил назначен за председател на тричленната комисия на Шапчи.[3]

Вълчо Хаджиев има три деца: Надежда Вълчева Хаджиева (1913), Георги Вълчев Хаджиев (1916) и Вълчо Вълчев Хаджиев, роден малко след смъртта му.

Умира на 11 май 1920 година в Шапчи.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.54
  2. Згрипаров, Георги. Село Каледжидере, Издателство на Отечествения фронт, 1969, стр. 72-81.
  3. Згрипаров, Георги. Село Каледжидере, Издателство на Отечествения фронт, 1969, стр. 82.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934), София, 2001, стр. 176.
     Портал „Македония“         Портал „Македония