Направо към съдържанието

Каледжидере

Каледжидере
Κασσιτερά
Гърция
40.9976° с. ш. 25.7367° и. д.
Каледжидере
Източна Македония и Тракия
40.9976° с. ш. 25.7367° и. д.
Каледжидере
Гюмюрджинско
40.9976° с. ш. 25.7367° и. д.
Каледжидере
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемМарония-Шапчи
Географска областЗападна Тракия
Население30 души (2001)

Каледжидере, Калайджидере или Каладжидере (на гръцки: Κασσιτερά, Каситера, на турски: Kalaycidere, Калайджидере) e село в Гърция, дем Марония-Шапчи, Гюмюрджинско в Беломорска Тракия.

В XIX век Каледжидере е българско село в Гюмюрджинска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Каледжидере (Kalaidjidere) има 250 домакинства и 1235 жители българи.[1]

От 400 български къщи в началото на ХХ век.[2] при гръцкото управление понастоящем е западнало и тук живеят само 30 души.[3]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 350 български екзархийски семейства.[4]

Забележителен е манастирът „Свети Димитър“. Възрожденският храм започва да се строи в 1856 г. и окончателно е завършен в 1858 г. Днес кирилските надписи са напълно заличени.[5]

До селото има порфирно полиметално медно-златно рудно находище, с високо съдържание на сребро, телур, бисмут и молибден и гранулати самородно злато.[6][7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 8 души от Каледжидере са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

През Междусъюзническата война цялото село е опожарено от османски войски, 15 старци са избити, а 105-годишният Георги Грънчаря и внукът му Георги Караджов били живи набити на кол и след това изгорени. Отрядът на Вълчо Георгиев улеснява бягството на населението. Каледжидеренци се изтеглят в България и се настаняват в хасковските села, а Вълчо Георгиев — в село Ябълково. След сключването на Букурещкия и Цариградския мирен договор, Западна Тракия остава в България и бежанците от Каледжидере се завръщат. Едни се установяват в Шапчи, други в Ешакьой, Кайбикьой, Бекиркьой, Евренкьой, а някои в Гюмюрджина.

На 22 февруари 1923 г. жители на селата Чобанкьой и Калайджи дере са отведени под усилена стража от гръцки военни на заточение по егейските острови.[10]

Родени в Каледжидере
  • Хаджи Вълчо Стоянов – Пирин, член на ВТРО и на Кърджалийския окръжен революционен комитет към 1931 година[11]
  • Вълчо Хаджиев виден български революционер от ВМОРО
  • Димитър Бешков, български опълченец, на 19 април 1877 година постъпва в IV рота на I дружина на Българското опълчение, уволнен е на 1 юли 1878 година[12]
  • Енчо (Яне, Яни) Ангелов, македоно-одрински опълченец, 36-годишен, градинар, 4 рота на 10 прилепска дружина, 3 рота на 11 сярска дружина[13]
  • Петко Радев – Малък Петко, съратник и побратим на Капитан Петко войвода
  • Русин Ребров (1911 – ?), български комунист[14]
  • Яне Ангелов, македоно-одрински опълченец, 33-годишен, работник, 4 рота на 10 прилепска и 3 рота на 11 сярска дружина[15]
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 36.
  2. Анастасъ Разбойниковъ, Обезбългаряването на Западна Тракия 1919 – 1924, София 1940
  3. Гърция, Преброяване 2001 г.
  4. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.294.
  5. Фотогалерия на възрожденския храм „Свети Димитър“
  6. Earth and Environmental Science[неработеща препратка]
  7. ((en)) Геология на Балканите
  8. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 197.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849.
  10. Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 8, 08 март 1923 г., стр. 2
  11. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 78.
  12. Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 44.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 27.
  14. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 368. Посетен на 4 септември 2015.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 35.