Въстание от 11 септември 1922 година

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Въстанието от 11 септември 1922 година (на гръцки: Επανάσταση της 11ης Σεπτεμβρίου 1922) бележи началото на така наречената и известна гръцка национална малоазийска катастрофа.

На 8 септември 1922 година гръцката армия напуска столицата на елинизма в Азия – Смирна. На 9 септември 1922 година в града влиза турският авангард.

На 11 септември 1922 година избухва въстанието начело на което застават полковниците Николаос Пластирас и Стилианос Гонатас. Сформиран е „революционен комитет“, който изисква абдикацията на краля и оставка на монархическото правителство, ведно със съд за виновниците за националната и военната катастрофа. Превратът е подкрепен от венизелиста Теодорос Пангалос. Въстаниците са две категории недоволни от властта и управлението гръцки военнослужещи в Мала Азия, а именно републиканци и венизелисти. [1]

Сформира се военен трибунал завършил с така известния процес на шестимата. На 15 ноември 1922 г. шестимата са екзекутирани като жертвен козел заради краха на гръцкия национализъм и въобще на Мегали идея. Други трима са осъдени на затвор, като сред тях е принц Андрей Гръцки и Датски, баща на Филип, херцог на Единбург. [2]

На 13 септември 1922 година на кораб в Лаврион обявява абдикацията си крал Константинос I. Установява се Втора гръцка република.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ευάγγελος Γριβάκος (Αντιστράτηγος ε.α. — Νομικός), στο φύλλο υπ' αριθμόν 612 (Οκτώβριος 2014) της εφημερίδας «Εθνική Ηχώ», σελ. 19, άρθρο με τίτλο «Εξιλασμός και αναγκαία συνέπεια της Μικρασιατικής Καταστροφής»
  2. Περιοδικό Ιστορία, εκδοτικός οργανισμός Πάπυρος, τεύχος 462, σελ. 47, Δεκέμβριος 2006, άρθρο του διεθνολόγου Ιωάννη Παπαφλωράτου