Гелимер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гелимер
крал на вандалите във Вандалското кралство
Крал Гелимер на монета от 50 денарии
Роден
около 480 г.
Починал
553 г. (73 г.)

РелигияАрианство
Семейство
РодХасдинги
Гелимер в Общомедия

Гелимер (Gelimer, Geilamir; 480 – 553) е шестият крал на вандалите във Вандалското кралство в Северна Африка от 530 до 534 г. по времето на Вандалската война с Източната Римска империя с император Юстиниан I. Неговата пълна титла е: Geilamir rex Vandalorum et Alanorum.

Произход и управление[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на Гиларис, внук на Гензон и правнук на Гейзерик.

Гелимер се възкачва на трона през август 530 г. чрез свалянето на братовчед му крал Хилдерик. Гелимер е арианин. Юстиниан I не признава Гелимер и през 533 г. започва война против него.

След пристигането на Флавий Велизарий в Африка, Гелимер поръчва на брат си Амат убийството на Хунерик и племенника му Оамер в Картаген, за да не бъдат сложени от византийците отново на трона.

На 13 септември 533 г. Гелимер с брат му Амат губи Битка при Ад Децимум близо до Картаген с източноримляните с генерал Велизарий. На 15 декември 533 г. заедно с неговия брат принц Цацон той губи битката при Трикамарум с римляните, командвани от генерал Велизарий. Това води до унищожаването на Вандалското кралство и до присъединяването на Северна Африка отново в Империум Романум.

Гелимер се оттегля в крепостта в Атласките планини и е обсаден от римляните. През началото на 534 г. Гелимер се предава и е воден в триумфално шествие през Константинопол, където трябвало да се хвърли в прахта пред импертора. Той получава чифлик в Мала Азия, където доста богат и с императорски титли умира след няколко години. Особената почетна и дворцова титла patricius обаче не му е дадена, понеже той не се съгласил да се откаже от арианската вяра.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Прокопий, Vandalenkrieg, 1,24,3; 2,9.
  • Helmut Castritius, Die Vandalen. Etappen einer Spurensuche. Kohlhammer, Stuttgart u.a. 2007, S. 159ff.
  • Andy Merrills, Richard Miles, The Vandals. Blackwell, Oxford-Malden/MA 2010, S. 228ff.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]