Георгиос Поливиу Георгиу

Георгиос Поливиу Георгиу
	Георгиос Поливиу Георгиу
кипърски живописец
	Портрет на селски свещеник
Роден	1 септември 1901 г. Фамагуста, Кипър
Починал	2 август 1972 г. (на 70 г.) Фамагуста, Кипър
Националност	кипърец
Стил	модернизъм
Известни творби	„Арестувани гробове“
Повлиян	Ел Греко, Йеронимус Бош, Питер Брьогел Стария
Съпруга	Гертруде Георгиу

Гео̀ргос Поливѝу Георгѝу (на гръцки Γιώργος Πολυβίου Γεωργίου) е кипърски художник и писател.^[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георгиос Георгиу е роден през септември 1901 година в град Фамагуста. Син е на Поливиу и Мариолица Георгиу. Има две сестри – Еленго и Катина. След смъртта на баща му, когато е на 18 години, е изпратен да учи право в Лондон, за да поеме семейния бизнес. Там той проявява силен интерес към живописта, запознава се с художници от Лондон и Париж от 20-те и 30-те години на миналия век.^[1] Прекарва дълги периоди от време в чужбина и често посещава музеи, художествени галерии и изложби.^[2] През 1933, след като завършва право, се завръща окончателно в Кипър и започва работа в кантората на баща си.^[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Европейските колеги и приятели на Георгиу нямат представа от кипърската култура и той започва да рисува с идеята да ги запознае с нея чрез езика на западното изкуство. Приятелят му Джон Пайпър, с когото заедно са следвали право, му изпраща голям пакет с акварелни бои и хартия, като му пише, че е време да започне да рисува. Първите творби на художника са създадени именно с тези бои.^[1]

През Втората световна война единствено на него е разрешено да рисува от удобни позиции защитните Венециански стени на Фамагуста и да отразява всички военноморски маневри на кипърските кораби и войски в пристанището на града.^[1]

За израстването му като художник много му помагат семействата на проф. Джон Бизли и на Уили Пеплоу. Бизли е преподавател по старогръцка история в Оксфорд и когато Георгиос представя творбите си пред Британския съвет в Никозия, той го подкрепя и урежда те да бъдат изложени и в оксфордската галерия „Блекхол“. Уил и Клотилд Пеплоу са собственици на лондонската галерия „Le Fevre“ и през 1951 година организират първата му изложба в Лондон, съвместна с художника Джон Уинтър. Изложбата има голям успех и много от картините са продадени.^[1]

Изкуството на Георгиу е лесно разпознаваемо и се характеризира с истинско вдъхновение и много личен изказ. Художникът е повлиян от модернистичните движения в живописта, както и от работите на по-възрастните творци като Ел Греко, Йеронимус Бош и Питер Брьогел Стария. Успява да съчетае склонността си към модернизма с художествените традиции на собствената си страна – антична скулптура, византийско изкуство, готика и характерното за Кипър народно изкуство. Част от рисунките му са изработени с маслени бои върху дърво и този маниер свързва художника едновременно с древните кипърско и византийско изкуства.^[2]

Въпреки че Георгиу е самоук художник, той успява да създаде свой личен стил, смесица от влиянието на модернистични движения и местната художествена традиция. Обикновено рисува традиционно изглеждащи кипърски селяни, тъй като приема, че те са автентичното население на острова. Една от най-известните му картини е „Портрет на селския свещеник“. С него той набляга на важността на религията в живота на кипърските гърци и отговаря на религиозния плам на кипърския народ.^[2]

Една от любимите теми на художника е портрет на кипърската селянка. В картината си „Жената на свещеника“ той използва елементи както от византийската иконопис, така и от някои модернистични течения. В нея обръща особено внимание на ръцете, като ги прави несъразмерно големи по отношение на останалата част от тялото. Идеята му е по този начин да символизира създаването на нов живот, съзиданието. Позата на съпругата разкрива дълбоко вкоренени ценности в съзнанието на жените от традиционното кипърско общество – постоянство, смирение, благочестие и скромност.^[2]

Около 1944 година създава картината „Деветте светци“, която се намира в президентството на Кипър. Дотогава художникът е рисувал църквата на Перистерона, но я изоставя, за да се посвети изцяло на „Деветте светци“. Създава още много картини с църкви, което вероятно се дължи на факта, че е роден и живял във Фамагуста, градът с 365 църкви, и това определя интереса му към тях. Рисува и много пейзажи, в част от които също са включени църкви.^[3]

Интересен е диптихът, съставен от картините „Гръцка кипърска двойка“ и „Турска кипърска двойка“, създаден скоро след основаването на Република Кипър. Той илюстрира единството на гръцката и турската общности на острова след обявяването на независимостта. Художникът се старае да предаде представителните културни елементи в нагласите и жестовете на своите гръцки и турски герои.^[2]

През 1958 година художникът създава емблематичната си картина „Арестувани гробове“. В едър план, зад решетки са изобразени символично 10 гроба на кипърци, загинали в борбата за независимостта на страната и погребани от британците в централния затвор на Никозия. Убитите са Михаил Куцофтас, Стельос Мавроматис, Андреас Панагидис, Евагорас Паликаридис, Яковос Патацос, Андреас Закос, Харилаос Михаил, Михалис Караолис, Андреас Димитриу и Григорис Авксентиу и всяко от тези имена присъства на един от надгробните камъни в картината. В информационна бележка за това платно, публикувана във вестник „Таймс“, художникът обяснява: „Овъглените останки на Авксентиу са погребани на 7 март 1957 година зад железните решетки на централния затвор. Разказват, че 40 дни след смъртта му, по време на панихида за упокой на душата му, един бял гълъб е долетял и кацнал на покрива на църквата.“ Това дава повод на Георгиу да изобрази в долната част на картината три майки, а над тях – гълъб, кацнал на църква.^[4]

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Георгиу продължава да излага произведенията си в различни градове на Европа и Америка. Последната му изложба е през 1963 година в Никозия. След това художникът се разболява и спира да рисува. Последните му години преминават в жилището на сестра му във Фамагуста, където умира на 2 август 1972 година. Негови работи са изложени в различни музеи или се намират в частни колекции по целия свят.^[1]