Изкуство на Византия
Византийското изкуство е историко-регионален тип изкуство, входящ в историческия тип средновековно изкуство. То е съвкупност от различни ромейски изкуства, обединени под общо название. Византийското изкуство е силно повлияно от православните и християнските норми и влияе върху развитието на българското средновековно изкуство.[1]
| Култура и общество на Византия |
|---|
 |
Съдържание
Периоди[редактиране | редактиране на кода]
Раннохристиянски период[редактиране | редактиране на кода]
Ранновизантийски период[редактиране | редактиране на кода]
- Ранновизантийски период, „Златен век“ на император Юстиниан I, архитектура – храм Света София в Константинопол и равенски мозайки от (6-7 век)[3]
архитектура – храм Света София[редактиране | редактиране на кода]
мозайки от Големия дворец в Константинопол[редактиране | редактиране на кода]
Мозайката от пода на Големия дворец представлява случайно оцелели фрагменти от светското изкуство, процъфтяващо при двора на византийските императори. По мозайките може да се състави само частична представа за богатството и блясъка на това изкуство. От църковната живопис от V век на земята на Константинопол не е открито нито едно произведение. [4]
Мозайки в Равена[редактиране | редактиране на кода]
.jpg){kind=small}
Кавалетни икони- Енкаустика[редактиране | редактиране на кода]
Сред иконите на VI–VII век с най-добро качество са иконите, изпълнени с енкаустична техника, която е наследена от христианските художници от античните майстори. Няколко такива икони може да бъдат отнесени още към VI век. Това са „Апостол Петър“ и „Богородица с младенеца и светии Теодор и Георги“ от синайски манастир „Св. Екатерина“, а така също и „Богородица с младенеца“ и „Йоан Предтеча“ от Музей за западно и източно изкуство в Киев. Всички са изписани в свободен живописен маниер. В трактовката на сочни форми се чувства жива връзка с античното изкуство.
На синайските икони зад фигурите са изобразени ниши, имитиращи олтарни апсиди, така иконния образ не се откъсва от реалното архитектурно обкръжение. Иконата на Богородица и светците Теодор и Георги е заимствана от монументална композиция, украсяваща върха на апсида. Но това, което в църквата е разгърнато на широко, на иконата е заключено в тесен правоъгълник. Високото качество на рисунъка и чисто византийски облекла на светците дават аргумент да се счита, че синайските икони са от константинополската школа. С тази школа са свързани по стил иконата на Богородицата от Киев и иконата на апостол Петър от Синай.
Иконата на Предтечата заема особено място. Тя се отличава със своя реализъм. Особено изразително е лицето на Йоан Предтеча. Не е изключено, това да е работа на александрийски майстор.
Богородица, Киев
„Богородица с младенеца и светии Теодор и Георги“ от синайски манастир „Св. Екатерина“
Св.Петър
Йоан Кръстител, Киев
Иконоборчески период[редактиране | редактиране на кода]
През VIII - началото на IX век император Лъв III (717 - 741), основател на Исаврийската династия издава Едикт за забраната на иконите. Този период получава названието „Тъмно време“ – по аналогия със сходното развитие в Западна Европа.
Македонски ренесанс[редактиране | редактиране на кода]
- Периодът на Македонски ренесанс е (867 – 1056). Прието е да се счита за класическия период на византийското изкуство. През 11 век е достигнат най-големият разцвет.
мозайки от храм Света София[редактиране | редактиране на кода]
Христос-Пантократор
Архангел Гавриил
Мозаечно изображение на Богородица в апсидата
Император Лъв VI коленичил пред Исус Христос
- творби на Македонски ренесанс
Свети Лука (Дистомо)
Триптих, Лувър
Парижки псалтир
Ковчеже Вероли, 900-1000 г.
Миниатюра от Псалтир на Василий II
Комнинов период[редактиране | редактиране на кода]
Това е период на консервантизъм при императорите от династия Комнини (1081 – 1185).От друга страна, Комнините са покровители на изкуството, и при тяхната поддръжка византийските художници рисуват по емоционални образи. Във втората половина на XI век при иконописа аскетизма се сменя с класическата форма и хармоничност на образа. Появява се и ново течение, склонно да наруши класическата уравновесеност и хармония в посока на спиритуализация на образа — т. н. „комнинов маниеризъм“.
„Разпятие“, синайска икона от 12 век
Благовещение ,ХII век,Синайски манастир
Христос Пантократор, икона от мозайка,
Свети Георги . XII в. Eрмитаж
През втората половина на XI век възникват знаменитите мозайки в Дафни. Те са свързани с традициите на късномакедонското изкуство, като се подчиняват на същата декоративна схема, както и мозайките от първата половина на XI век. В купола е представен Христос Пантократор, в барабана шестнадесет пророка, в апсидата седящата на трон Богородица, в страничните стенни ниши фигури на стоящи архангели, в жертвеника Йоан Кръстител с Аарон и Захарий, в диаконника св. Николай с Григорий Агригентски и Григорий Чудотворец. Горните части на стените на трансепта са запълнени със сцени от живота на Христос и Мария, разгърнати по движението на часовниковата стрелка. Изходна точка се явява сцената на Рождеството на Богородица в северния трансепт, след това следват Благовещение и Рождество Христово, Поклонението на влъхвите и Сретение в южния трансепт, Кръщение и Преображение, Възкресение на Лазар в северния трансепт. Оттук продължава на по-ниско ниво отново обхождащи наоса в кръгово направление - Влизане в Йерусалим, Разпятие, Слизане в ада и Уверението на Тома в северния и южния трансепт. Над входната врата е изобразено Успение, а в южната част на притвора сцени от живота на Мария: Моление на Ана, Благовестяване на Йоаким, Благовещение на свещениците, Въведение в храм. В северната част на притвора са поместени отделни сцени от живота на Христа: Целувката на Юда, Умиване на краката, Тайната вечеря. Сводовете и стените са украсени също и с многочислени фигури на старозаветни персонажи и бащите на църквата, полуфигури на мъченици и други светци.[5]
- мозайки Дафни
Палеологов ренесанс[редактиране | редактиране на кода]
Периодът на Палеологов ренесанс е възраждане на елинистичните традиции (1261 – 1453). В тази епоха скъпо струващата мозайка все по-често отстъпва място на фреската. Именно по това време е построена и украсена знаменитата църква „Хора“, като нейната мозайка и фрески се смятат за автентичен паметник от Палеологовата епоха.
Увеличава се числото на сюжети от иконописта. В търсене на новости художниците все по-често прибягват към апокрифните Евангелия (тези неприети от официалната църква)[6].
Към представителите на епохата на Палеологовия ренесанс може да се отнесе Теофан Грък.
Мозайката „Дейсис“ е създадена по време на управлението на Палеолозите.[7]
Мозайка „Дейсис“ (общ вид), храм „Света София“ в Истанбул.
Мозайка „Дейсис“ (фрагмент).
„Мозайка Дейсис“ (фрагмент).
„Мозайка Дейсис“ (фрагмент).
Иконопис[редактиране | редактиране на кода]
Иконописът във Византийската империя е крупно художествено явление в източнохристиянския свят. Византийската художествена култура става родоначалник на няколко национални култури (например, Древноруската), но също оказва влияние на иконописа на другите православни страни: Сърбия, България, Македония, Русия, Грузия, Сирия, Палестина, Египет. Така под влияние на Византия се намира и културата на Италия, и особено Венеция.[8]
Важно значение за тези страни имат не само византийските иконографии, но и възникващите във Византия на нови стилистически течения.
Костюм и мода във Византия[редактиране | редактиране на кода]
император Юстиниан със свитата си
императрица Теодора със свитата си
Декоративно-приложно изкуство[редактиране | редактиране на кода]
Наред с резбарството процъфтява обработката метала, която се изпълнява чрез ковани или лети произведения с умерен релеф.[9] Византийските художници правят на медната повърхност само контур като слагат в него друг метал, сребро или злато. Такъв способ се използва при украсата на престолите, обкови за Евангелия, реликварии за мощи и т. н.[10].
Особено изкусни са византийските майстора с емайлираните изделия. Великолепен образец на византийското емайлово дело, представлява знаменитата Pala d’oro (златен олтар) - малък иконостас с миниатюри, украсяващ главния олтар във венецианската църква „Св. Марко“.
Златен брачен пръстен, VII век
обици, ок. 600 г.
Медальон от емайл, ок. 1100 г.
Кръст-реликварий, XII век
Иисус Пантократор, резба по лазурит
Диптих на Флавий Ареобинд (506 г.) от поредицата консулски диптихи
Триптих Арбавил, слонова кост
медалион с изображение на Гала Плацидия
детайл от основата на Теодосиева колона
„Св.Архангел Михаил“, слонова кост
_01_by_shakko.jpg)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Всеобщая история искусств. Искусство Византии
- ↑ Колпакова Г. С. Искусство Византии. Ранний и средний периоды. – СПб.: Азбука-классика, 2005.
- ↑ Отто Демус. Мозаики византийских храмов
- ↑ Лазарев В. Н. История византийской живописи,с. 31
- ↑ Лазарев В. Н. История византийской живописи
- ↑ История Византии (Культурный аспект) / Искусство Византии / Византия – культура, история и искусство
- ↑ Димов, Г. Културните и политически взаимоотношения между Византийската империя и кралство Англия през XI-XII век. – В: История, год. XX, кн. 5, 2012, 395-408.
- ↑ Лазарев В. Н. История византийской живописи
- ↑ Димов, Г. Ранновизантийско сребърно блюдо от с. Светлен (Поповско) – В: Сборник с доклади от VIII национална научна конференция на тема "Поломието – находки, събития и личности" ИМ Попово, В. Търново, 2016, 741-760.
- ↑ Медиаэнциклопедия ИЗО. РАННЕХРИСТИАНСКОЕ II-IV вв. //
